Четете Руку 460 от Корана

وَٱلنَّجْمِ إِذَا هَوَىٰ ﴿١﴾

Кълна се в звездата, когато залязва,

مَا ضَلَّ صَاحِبُكُمْ وَمَا غَوَىٰ ﴿٢﴾

не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил,

وَمَا يَنطِقُ عَنِ ٱلْهَوَىٰٓ ﴿٣﴾

и не говори той от себе си.

إِنْ هُوَ إِلَّا وَحْىٌۭ يُوحَىٰ ﴿٤﴾

Това е само откровение, което [му] се разкрива.

عَلَّمَهُۥ شَدِيدُ ٱلْقُوَىٰ ﴿٥﴾

Научи го [на него] многосилният [Джибрил],

ذُو مِرَّةٍۢ فَٱسْتَوَىٰ ﴿٦﴾

който има мощ. Той се възправи,

وَهُوَ بِٱلْأُفُقِ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿٧﴾

когато бе на най-високия хоризонт,

ثُمَّ دَنَا فَتَدَلَّىٰ ﴿٨﴾

после се приближи и се спусна,

فَكَانَ قَابَ قَوْسَيْنِ أَوْ أَدْنَىٰ ﴿٩﴾

и бе на разстояние два лъка или по-близо.

فَأَوْحَىٰٓ إِلَىٰ عَبْدِهِۦ مَآ أَوْحَىٰ ﴿١٠﴾

Тогава [Аллах посредством Джибрил] разкри на Своя раб [Мухаммад], каквото разкри.

مَا كَذَبَ ٱلْفُؤَادُ مَا رَأَىٰٓ ﴿١١﴾

Сърцето му не го излъга за онова, което видя.

أَفَتُمَـٰرُونَهُۥ عَلَىٰ مَا يَرَىٰ ﴿١٢﴾

Нима ще го оспорвате за онова, което видя?

وَلَقَدْ رَءَاهُ نَزْلَةً أُخْرَىٰ ﴿١٣﴾

И отново го видя при друго спускане

عِندَ سِدْرَةِ ٱلْمُنتَهَىٰ ﴿١٤﴾

до лотосовото дърво на крайния предел,

عِندَهَا جَنَّةُ ٱلْمَأْوَىٰٓ ﴿١٥﴾

където е Градината на обителта.

إِذْ يَغْشَى ٱلسِّدْرَةَ مَا يَغْشَىٰ ﴿١٦﴾

Когато дървото бе покрито с онова, което го покрива...

مَا زَاغَ ٱلْبَصَرُ وَمَا طَغَىٰ ﴿١٧﴾

И не се отклони погледът [на Мухаммад], и не се откъсна.

لَقَدْ رَأَىٰ مِنْ ءَايَـٰتِ رَبِّهِ ٱلْكُبْرَىٰٓ ﴿١٨﴾

Той видя някои от най-големите знамения на своя Господ.

أَفَرَءَيْتُمُ ٱللَّـٰتَ وَٱلْعُزَّىٰ ﴿١٩﴾

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза,

وَمَنَوٰةَ ٱلثَّالِثَةَ ٱلْأُخْرَىٰٓ ﴿٢٠﴾

и също - третото [божество] Манат?

أَلَكُمُ ٱلذَّكَرُ وَلَهُ ٱلْأُنثَىٰ ﴿٢١﴾

Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското?

تِلْكَ إِذًۭا قِسْمَةٌۭ ضِيزَىٰٓ ﴿٢٢﴾

Това тогава е несправедлив дележ.

إِنْ هِىَ إِلَّآ أَسْمَآءٌۭ سَمَّيْتُمُوهَآ أَنتُمْ وَءَابَآؤُكُم مَّآ أَنزَلَ ٱللَّهُ بِهَا مِن سُلْطَـٰنٍ ۚ إِن يَتَّبِعُونَ إِلَّا ٱلظَّنَّ وَمَا تَهْوَى ٱلْأَنفُسُ ۖ وَلَقَدْ جَآءَهُم مِّن رَّبِّهِمُ ٱلْهُدَىٰٓ ﴿٢٣﴾

Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ.

أَمْ لِلْإِنسَـٰنِ مَا تَمَنَّىٰ ﴿٢٤﴾

Или човек притежава всичко, което пожелае?

فَلِلَّهِ ٱلْـَٔاخِرَةُ وَٱلْأُولَىٰ ﴿٢٥﴾

На Аллах принадлежи и отвъдното, и настоящето.