Четете Руку 531 от Корана

وَٱلْفَجْرِ ﴿١﴾

Кълна се в зората

وَلَيَالٍ عَشْرٍۢ ﴿٢﴾

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

وَٱلشَّفْعِ وَٱلْوَتْرِ ﴿٣﴾

и в четното, и в нечетното,

وَٱلَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ﴿٤﴾

и в нощта, когато отминава!

هَلْ فِى ذَٰلِكَ قَسَمٌۭ لِّذِى حِجْرٍ ﴿٥﴾

Нима в това няма клетва за разумния?

أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ ﴿٦﴾

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

إِرَمَ ذَاتِ ٱلْعِمَادِ ﴿٧﴾

и с ирамитите, имащи високи постройки,

ٱلَّتِى لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِى ٱلْبِلَـٰدِ ﴿٨﴾

подобни на които не бяха сътворени по земите,

وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُوا۟ ٱلصَّخْرَ بِٱلْوَادِ ﴿٩﴾

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

وَفِرْعَوْنَ ذِى ٱلْأَوْتَادِ ﴿١٠﴾

и с Фараона, владетеля на войските,

ٱلَّذِينَ طَغَوْا۟ فِى ٱلْبِلَـٰدِ ﴿١١﴾

които безчинстваха из селищата

فَأَكْثَرُوا۟ فِيهَا ٱلْفَسَادَ ﴿١٢﴾

и множаха в тях развалата?

فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ ﴿١٣﴾

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلْمِرْصَادِ ﴿١٤﴾

Твоят Господ надзирава.

فَأَمَّا ٱلْإِنسَـٰنُ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكْرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَكْرَمَنِ ﴿١٥﴾

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَهَـٰنَنِ ﴿١٦﴾

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ ٱلْيَتِيمَ ﴿١٧﴾

Ала не! Вие не почитате сирака

وَلَا تَحَـٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ﴿١٨﴾

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

وَتَأْكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكْلًۭا لَّمًّۭا ﴿١٩﴾

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

وَتُحِبُّونَ ٱلْمَالَ حُبًّۭا جَمًّۭا ﴿٢٠﴾

И обичате богатството с голяма любов.

كَلَّآ إِذَا دُكَّتِ ٱلْأَرْضُ دَكًّۭا دَكًّۭا ﴿٢١﴾

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلْمَلَكُ صَفًّۭا صَفًّۭا ﴿٢٢﴾

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

وَجِا۟ىٓءَ يَوْمَئِذٍۭ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍۢ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَـٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكْرَىٰ ﴿٢٣﴾

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

يَقُولُ يَـٰلَيْتَنِى قَدَّمْتُ لِحَيَاتِى ﴿٢٤﴾

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

فَيَوْمَئِذٍۢ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدٌۭ ﴿٢٥﴾

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدٌۭ ﴿٢٦﴾

и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

يَـٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفْسُ ٱلْمُطْمَئِنَّةُ ﴿٢٧﴾

О, душа успокоена,

ٱرْجِعِىٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةًۭ مَّرْضِيَّةًۭ ﴿٢٨﴾

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

فَٱدْخُلِى فِى عِبَـٰدِى ﴿٢٩﴾

Влез сред Моите раби,

وَٱدْخُلِى جَنَّتِى ﴿٣٠﴾

влез в Моя Рай!