Tzvetan Theophanov
Руку 518 е от Сура An-Naba (аяти 1 до 30). Съдържа 30 аята и принадлежи към Джуз 30.
Актуализирано на 10 юли 2026 в 03h52
coran.read_full_page : Четете Руку 518 от Корана →
عَمَّ يَتَسَآءَلُونَ ﴿١﴾
За какво се питат един друг?
عَنِ ٱلنَّبَإِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٢﴾
За Великата вест,
ٱلَّذِى هُمْ فِيهِ مُخْتَلِفُونَ ﴿٣﴾
за която са в разногласие.
كَلَّا سَيَعْلَمُونَ ﴿٤﴾
Ала не! Те ще узнаят.
ثُمَّ كَلَّا سَيَعْلَمُونَ ﴿٥﴾
И пак - не! Те ще узнаят.
أَلَمْ نَجْعَلِ ٱلْأَرْضَ مِهَـٰدًۭا ﴿٦﴾
Не сторихме ли Ние земята постеля
وَٱلْجِبَالَ أَوْتَادًۭا ﴿٧﴾
и планините - подпори?
وَخَلَقْنَـٰكُمْ أَزْوَٰجًۭا ﴿٨﴾
И ви сътворихме по двойки,
وَجَعَلْنَا نَوْمَكُمْ سُبَاتًۭا ﴿٩﴾
и сторихме съня ви покой,
وَجَعَلْنَا ٱلَّيْلَ لِبَاسًۭا ﴿١٠﴾
и сторихме нощта покров,
وَجَعَلْنَا ٱلنَّهَارَ مَعَاشًۭا ﴿١١﴾
и сторихме деня за препитание,
وَبَنَيْنَا فَوْقَكُمْ سَبْعًۭا شِدَادًۭا ﴿١٢﴾
и съградихме над вас седем непоклатими небеса,
وَجَعَلْنَا سِرَاجًۭا وَهَّاجًۭا ﴿١٣﴾
и сторихме [слънцето] горящ светилник,
وَأَنزَلْنَا مِنَ ٱلْمُعْصِرَٰتِ مَآءًۭ ثَجَّاجًۭا ﴿١٤﴾
и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,
لِّنُخْرِجَ بِهِۦ حَبًّۭا وَنَبَاتًۭا ﴿١٥﴾
за да извадим чрез нея зърна и растения,
وَجَنَّـٰتٍ أَلْفَافًا ﴿١٦﴾
и гъсти градини.
إِنَّ يَوْمَ ٱلْفَصْلِ كَانَ مِيقَـٰتًۭا ﴿١٧﴾
Денят на разделението е уречен -
يَوْمَ يُنفَخُ فِى ٱلصُّورِ فَتَأْتُونَ أَفْوَاجًۭا ﴿١٨﴾
Денят, когато се протръби с Рога и ще дойдете на тълпи,
وَفُتِحَتِ ٱلسَّمَآءُ فَكَانَتْ أَبْوَٰبًۭا ﴿١٩﴾
и ще се разтвори небето, и ще стане на двери,
وَسُيِّرَتِ ٱلْجِبَالُ فَكَانَتْ سَرَابًا ﴿٢٠﴾
и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.
إِنَّ جَهَنَّمَ كَانَتْ مِرْصَادًۭا ﴿٢١﴾
Адът е в очакване
لِّلطَّـٰغِينَ مَـَٔابًۭا ﴿٢٢﴾
за престъпващите - място за завръщане,
لَّـٰبِثِينَ فِيهَآ أَحْقَابًۭا ﴿٢٣﴾
където ще останат столетия.
لَّا يَذُوقُونَ فِيهَا بَرْدًۭا وَلَا شَرَابًا ﴿٢٤﴾
Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие,
إِلَّا حَمِيمًۭا وَغَسَّاقًۭا ﴿٢٥﴾
освен вряща вода и гной -
جَزَآءًۭ وِفَاقًا ﴿٢٦﴾
съответстващо въздаяние.
إِنَّهُمْ كَانُوا۟ لَا يَرْجُونَ حِسَابًۭا ﴿٢٧﴾
Не се надяваха те на равносметка.
وَكَذَّبُوا۟ بِـَٔايَـٰتِنَا كِذَّابًۭا ﴿٢٨﴾
И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения.
وَكُلَّ شَىْءٍ أَحْصَيْنَـٰهُ كِتَـٰبًۭا ﴿٢٩﴾
Но всяко нещо вписахме в книга.
فَذُوقُوا۟ فَلَن نَّزِيدَكُمْ إِلَّا عَذَابًا ﴿٣٠﴾
Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.