Четете Страница 577 от Корана

فَمَا تَنفَعُهُمْ شَفَـٰعَةُ ٱلشَّـٰفِعِينَ ﴿٤٨﴾

Затова не ще им помогне ничие застъпничество.

فَمَا لَهُمْ عَنِ ٱلتَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ ﴿٤٩﴾

Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето,

كَأَنَّهُمْ حُمُرٌۭ مُّسْتَنفِرَةٌۭ ﴿٥٠﴾

сякаш са подплашени диви магарета,

فَرَّتْ مِن قَسْوَرَةٍۭ ﴿٥١﴾

бягащи от лъв?

بَلْ يُرِيدُ كُلُّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ أَن يُؤْتَىٰ صُحُفًۭا مُّنَشَّرَةًۭ ﴿٥٢﴾

И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга.

كَلَّا ۖ بَل لَّا يَخَافُونَ ٱلْـَٔاخِرَةَ ﴿٥٣﴾

Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.

كَلَّآ إِنَّهُۥ تَذْكِرَةٌۭ ﴿٥٤﴾

Ала не! Той [- Коранът] е поучение.

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ﴿٥٥﴾

И който пожелае, ще се поучи.

وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ ٱلتَّقْوَىٰ وَأَهْلُ ٱلْمَغْفِرَةِ ﴿٥٦﴾

И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости.

لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿١﴾

Кълна се в Деня на възкресението.

وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَـٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿٣﴾

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

بَلَىٰ قَـٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿٤﴾

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَـٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿٥﴾

Ала човек упорства в греха си

يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿٦﴾

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿٧﴾

Тогава, когато погледът се заслепи

وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ﴿٨﴾

и луната се затъмни,

وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿٩﴾

и слънцето, и луната се слеят,

يَقُولُ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿١٠﴾

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿١١﴾

Ала не! Няма убежище.

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿١٢﴾

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

يُنَبَّؤُا۟ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

بَلِ ٱلْإِنسَـٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿١٤﴾

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿١٥﴾

дори да дава извинения.

لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿١٦﴾

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿١٧﴾

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

فَإِذَا قَرَأْنَـٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿١٨﴾

И когато го четем, следвай неговото четене!

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿١٩﴾

После неговото разясняване е Наша грижа.