Четете Руку 320 от Корана

إِذْ قَالَ لِأَبِيهِ وَقَوْمِهِۦ مَا تَعْبُدُونَ ﴿٧٠﴾

Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”,

قَالُوا۟ نَعْبُدُ أَصْنَامًۭا فَنَظَلُّ لَهَا عَـٰكِفِينَ ﴿٧١﴾

рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

قَالَ هَلْ يَسْمَعُونَكُمْ إِذْ تَدْعُونَ ﴿٧٢﴾

Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете,

أَوْ يَنفَعُونَكُمْ أَوْ يَضُرُّونَ ﴿٧٣﴾

или ви помагат, или вредят?”

قَالُوا۟ بَلْ وَجَدْنَآ ءَابَآءَنَا كَذَٰلِكَ يَفْعَلُونَ ﴿٧٤﴾

Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

قَالَ أَفَرَءَيْتُم مَّا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٧٥﴾

Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

أَنتُمْ وَءَابَآؤُكُمُ ٱلْأَقْدَمُونَ ﴿٧٦﴾

вие и древните ви предци?

فَإِنَّهُمْ عَدُوٌّۭ لِّىٓ إِلَّا رَبَّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٧٧﴾

Те са мои врагове, а не Господът на световете,

ٱلَّذِى خَلَقَنِى فَهُوَ يَهْدِينِ ﴿٧٨﴾

Който ме е сътворил и ме напътва,

وَٱلَّذِى هُوَ يُطْعِمُنِى وَيَسْقِينِ ﴿٧٩﴾

и Който ме храни, и ми дава да пия,

وَإِذَا مَرِضْتُ فَهُوَ يَشْفِينِ ﴿٨٠﴾

и ако се разболея, Той ме изцелява,

وَٱلَّذِى يُمِيتُنِى ثُمَّ يُحْيِينِ ﴿٨١﴾

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

وَٱلَّذِىٓ أَطْمَعُ أَن يَغْفِرَ لِى خَطِيٓـَٔتِى يَوْمَ ٱلدِّينِ ﴿٨٢﴾

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

رَبِّ هَبْ لِى حُكْمًۭا وَأَلْحِقْنِى بِٱلصَّـٰلِحِينَ ﴿٨٣﴾

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

وَٱجْعَل لِّى لِسَانَ صِدْقٍۢ فِى ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿٨٤﴾

И стори достойно споменаването ми пред идните [поколения],

وَٱجْعَلْنِى مِن وَرَثَةِ جَنَّةِ ٱلنَّعِيمِ ﴿٨٥﴾

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

وَٱغْفِرْ لِأَبِىٓ إِنَّهُۥ كَانَ مِنَ ٱلضَّآلِّينَ ﴿٨٦﴾

И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

وَلَا تُخْزِنِى يَوْمَ يُبْعَثُونَ ﴿٨٧﴾

И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат възкресени,

يَوْمَ لَا يَنفَعُ مَالٌۭ وَلَا بَنُونَ ﴿٨٨﴾

в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

إِلَّا مَنْ أَتَى ٱللَّهَ بِقَلْبٍۢ سَلِيمٍۢ ﴿٨٩﴾

освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

وَأُزْلِفَتِ ٱلْجَنَّةُ لِلْمُتَّقِينَ ﴿٩٠﴾

И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

وَبُرِّزَتِ ٱلْجَحِيمُ لِلْغَاوِينَ ﴿٩١﴾

И Адът ще бъде показан на заблудените.

وَقِيلَ لَهُمْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَعْبُدُونَ ﴿٩٢﴾

И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили

مِن دُونِ ٱللَّهِ هَلْ يَنصُرُونَكُمْ أَوْ يَنتَصِرُونَ ﴿٩٣﴾

вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

فَكُبْكِبُوا۟ فِيهَا هُمْ وَٱلْغَاوُۥنَ ﴿٩٤﴾

Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

وَجُنُودُ إِبْلِيسَ أَجْمَعُونَ ﴿٩٥﴾

и войските на Иблис - всичките.

قَالُوا۟ وَهُمْ فِيهَا يَخْتَصِمُونَ ﴿٩٦﴾

Ще рекат, карайки се там:

تَٱللَّهِ إِن كُنَّا لَفِى ضَلَـٰلٍۢ مُّبِينٍ ﴿٩٧﴾

“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

إِذْ نُسَوِّيكُم بِرَبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٩٨﴾

когато вас приравнявахме с Господа на световете.

وَمَآ أَضَلَّنَآ إِلَّا ٱلْمُجْرِمُونَ ﴿٩٩﴾

И ни заблудиха не други, а престъпниците.

فَمَا لَنَا مِن شَـٰفِعِينَ ﴿١٠٠﴾

Сега нямаме нито застъпници,

وَلَا صَدِيقٍ حَمِيمٍۢ ﴿١٠١﴾

нито близък приятел.

فَلَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةًۭ فَنَكُونَ مِنَ ٱلْمُؤْمِنِينَ ﴿١٠٢﴾

Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.”

إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَـَٔايَةًۭ ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿١٠٣﴾

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلْعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ ﴿١٠٤﴾

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.