Четете Руку 498 от Корана

نٓ ۚ وَٱلْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ ﴿1﴾

Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!

مَآ أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍۢ ﴿2﴾

Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд.

وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍۢ ﴿3﴾

За теб има несекваща награда.

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍۢ ﴿4﴾

Ти наистина имаш велик нрав.

فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ ﴿5﴾

Ти ще видиш и те ще видят

بِأَييِّكُمُ ٱلْمَفْتُونُ ﴿6﴾

кой от вас е безумният.

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعْلَمُ بِٱلْمُهْتَدِينَ ﴿7﴾

Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

فَلَا تُطِعِ ٱلْمُكَذِّبِينَ ﴿8﴾

И не се покорявай на отричащите!

وَدُّوا۟ لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ ﴿9﴾

Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍۢ مَّهِينٍ ﴿10﴾

И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

هَمَّازٍۢ مَّشَّآءٍۭ بِنَمِيمٍۢ ﴿11﴾

клеветник, който разнася сплетни,

مَّنَّاعٍۢ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ ﴿12﴾

възпира доброто, престъпва, съгрешава,

عُتُلٍّۭ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ ﴿13﴾

грубиян и дори извънбрачен син.

أَن كَانَ ذَا مَالٍۢ وَبَنِينَ ﴿14﴾

А тъй като има богатство и синове,

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ ءَايَـٰتُنَا قَالَ أَسَـٰطِيرُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿15﴾

когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلْخُرْطُومِ ﴿16﴾

Ще го бележим по носа.

إِنَّا بَلَوْنَـٰهُمْ كَمَا بَلَوْنَآ أَصْحَـٰبَ ٱلْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا۟ لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ ﴿17﴾

Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.

وَلَا يَسْتَثْنُونَ ﴿18﴾

И да не правят изключение.

فَطَافَ عَلَيْهَا طَآئِفٌۭ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَآئِمُونَ ﴿19﴾

И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.

فَأَصْبَحَتْ كَٱلصَّرِيمِ ﴿20﴾

И тя стана като черна нощ.

فَتَنَادَوْا۟ مُصْبِحِينَ ﴿21﴾

И си викаха един другиму на сутринта:

أَنِ ٱغْدُوا۟ عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَـٰرِمِينَ ﴿22﴾

“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”

فَٱنطَلَقُوا۟ وَهُمْ يَتَخَـٰفَتُونَ ﴿23﴾

И се отправиха, шепнейки един на друг:

أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا ٱلْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌۭ ﴿24﴾

“Днес да не влиза там при вас бедняк!”

وَغَدَوْا۟ عَلَىٰ حَرْدٍۢ قَـٰدِرِينَ ﴿25﴾

И тръгнаха в зори с твърдо намерение.

فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوٓا۟ إِنَّا لَضَآلُّونَ ﴿26﴾

И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ﴿27﴾

Не, ние сме лишени.”

قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ ﴿28﴾

Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?”

قَالُوا۟ سُبْحَـٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَـٰلِمِينَ ﴿29﴾

Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍۢ يَتَلَـٰوَمُونَ ﴿30﴾

И започнаха взаимно да се укоряват.

قَالُوا۟ يَـٰوَيْلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَـٰغِينَ ﴿31﴾

Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًۭا مِّنْهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ ﴿32﴾

Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”

كَذَٰلِكَ ٱلْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ ٱلْـَٔاخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا۟ يَعْلَمُونَ ﴿33﴾

Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.