Четете Сура Al-Waqia

يَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَٰنٌۭ مُّخَلَّدُونَ ﴿١٧﴾

Вечномлади юноши им поднасят

بِأَكْوَابٍۢ وَأَبَارِيقَ وَكَأْسٍۢ مِّن مَّعِينٍۢ ﴿١٨﴾

бокали и кани, и чаши [вино] от извор.

لَّا يُصَدَّعُونَ عَنْهَا وَلَا يُنزِفُونَ ﴿١٩﴾

Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.

وَفَـٰكِهَةٍۢ مِّمَّا يَتَخَيَّرُونَ ﴿٢٠﴾

И плод, какъвто изберат,

وَلَحْمِ طَيْرٍۢ مِّمَّا يَشْتَهُونَ ﴿٢١﴾

и птиче месо, каквото обичат.

وَحُورٌ عِينٌۭ ﴿٢٢﴾

И ще имат хубавици с големи очи,

كَأَمْثَـٰلِ ٱللُّؤْلُؤِ ٱلْمَكْنُونِ ﴿٢٣﴾

подобни на скрити бисери -

جَزَآءًۢ بِمَا كَانُوا۟ يَعْمَلُونَ ﴿٢٤﴾

въздаяние за делата им.

لَا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًۭا وَلَا تَأْثِيمًا ﴿٢٥﴾

Не ще слушат там нито празнословие, нито подбуда към грях,

إِلَّا قِيلًۭا سَلَـٰمًۭا سَلَـٰمًۭا ﴿٢٦﴾

а само словото: “Мир! Мир!”.

وَأَصْحَـٰبُ ٱلْيَمِينِ مَآ أَصْحَـٰبُ ٱلْيَمِينِ ﴿٢٧﴾

А онези отдясно... Какво ще е за онези отдясно?

فِى سِدْرٍۢ مَّخْضُودٍۢ ﴿٢٨﴾

Сред лотоси без бодли

وَطَلْحٍۢ مَّنضُودٍۢ ﴿٢٩﴾

и натежали бананови дървета,

وَظِلٍّۢ مَّمْدُودٍۢ ﴿٣٠﴾

и просторна сянка,

وَمَآءٍۢ مَّسْكُوبٍۢ ﴿٣١﴾

и лееща се вода,

وَفَـٰكِهَةٍۢ كَثِيرَةٍۢ ﴿٣٢﴾

и обилен плод,

لَّا مَقْطُوعَةٍۢ وَلَا مَمْنُوعَةٍۢ ﴿٣٣﴾

несекващ и невъзбранен,

وَفُرُشٍۢ مَّرْفُوعَةٍ ﴿٣٤﴾

и въздигнати постели.

إِنَّآ أَنشَأْنَـٰهُنَّ إِنشَآءًۭ ﴿٣٥﴾

Сътворихме ги Ние с [прекрасно] сътворяване

فَجَعَلْنَـٰهُنَّ أَبْكَارًا ﴿٣٦﴾

и отредихме да са девици

عُرُبًا أَتْرَابًۭا ﴿٣٧﴾

любещи, връстнички -

لِّأَصْحَـٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٣٨﴾

за онези отдясно -

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿٣٩﴾

група от предците

وَثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿٤٠﴾

и група от сетните.

وَأَصْحَـٰبُ ٱلشِّمَالِ مَآ أَصْحَـٰبُ ٱلشِّمَالِ ﴿٤١﴾

А онези отляво... Какво ще е за онези отляво?

فِى سَمُومٍۢ وَحَمِيمٍۢ ﴿٤٢﴾

Сред изгарящ вятър и вряща вода,

وَظِلٍّۢ مِّن يَحْمُومٍۢ ﴿٤٣﴾

и сянка от черен дим,

لَّا بَارِدٍۢ وَلَا كَرِيمٍ ﴿٤٤﴾

нито прохладна, нито приятна.

إِنَّهُمْ كَانُوا۟ قَبْلَ ذَٰلِكَ مُتْرَفِينَ ﴿٤٥﴾

Те живееха сред разкош преди това.

وَكَانُوا۟ يُصِرُّونَ عَلَى ٱلْحِنثِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٤٦﴾

И упорстваха в огромния грях.

وَكَانُوا۟ يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَـٰمًا أَءِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ﴿٤٧﴾

И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلْأَوَّلُونَ ﴿٤٨﴾

А нима и древните ни предци?”

قُلْ إِنَّ ٱلْأَوَّلِينَ وَٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿٤٩﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните

لَمَجْمُوعُونَ إِلَىٰ مِيقَـٰتِ يَوْمٍۢ مَّعْلُومٍۢ ﴿٥٠﴾

наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.”

ثُمَّ إِنَّكُمْ أَيُّهَا ٱلضَّآلُّونَ ٱلْمُكَذِّبُونَ ﴿٥١﴾

После, о, вие, заблудените, отричащите,

لَـَٔاكِلُونَ مِن شَجَرٍۢ مِّن زَقُّومٍۢ ﴿٥٢﴾

наистина ще ядете от дървото Зокум

فَمَالِـُٔونَ مِنْهَا ٱلْبُطُونَ ﴿٥٣﴾

и ще си пълните от него стомасите,

فَشَـٰرِبُونَ عَلَيْهِ مِنَ ٱلْحَمِيمِ ﴿٥٤﴾

и ще пиете след това от врящата вода.

فَشَـٰرِبُونَ شُرْبَ ٱلْهِيمِ ﴿٥٥﴾

Ще пиете, както пият прежаднелите камили.

هَـٰذَا نُزُلُهُمْ يَوْمَ ٱلدِّينِ ﴿٥٦﴾

Това е угощението им в Съдния ден.

نَحْنُ خَلَقْنَـٰكُمْ فَلَوْلَا تُصَدِّقُونَ ﴿٥٧﴾

Ние ви сътворихме. Защо тогава не повярвате?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تُمْنُونَ ﴿٥٨﴾

Не виждате ли семето, което изливате?

ءَأَنتُمْ تَخْلُقُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلْخَـٰلِقُونَ ﴿٥٩﴾

Вие ли го сътворявате, или Ние сме Твореца?

نَحْنُ قَدَّرْنَا بَيْنَكُمُ ٱلْمَوْتَ وَمَا نَحْنُ بِمَسْبُوقِينَ ﴿٦٠﴾

Ние отредихме смъртта за вас и не ще бъдем възпрени

عَلَىٰٓ أَن نُّبَدِّلَ أَمْثَـٰلَكُمْ وَنُنشِئَكُمْ فِى مَا لَا تَعْلَمُونَ ﴿٦١﴾

да променим такива като вас и да ви пресъздадем в нещо, което не ви е познато.

وَلَقَدْ عَلِمْتُمُ ٱلنَّشْأَةَ ٱلْأُولَىٰ فَلَوْلَا تَذَكَّرُونَ ﴿٦٢﴾

И узнахте вече първото сътворяване. Не ще ли се поучите?

أَفَرَءَيْتُم مَّا تَحْرُثُونَ ﴿٦٣﴾

И не виждате ли какво сеете?

ءَأَنتُمْ تَزْرَعُونَهُۥٓ أَمْ نَحْنُ ٱلزَّٰرِعُونَ ﴿٦٤﴾

Вие ли го карате да расте, или Ние го караме?

لَوْ نَشَآءُ لَجَعَلْنَـٰهُ حُطَـٰمًۭا فَظَلْتُمْ تَفَكَّهُونَ ﴿٦٥﴾

Ако пожелаехме, бихме го сторили на сухи съчки и щяхте да останете слисани:

إِنَّا لَمُغْرَمُونَ ﴿٦٦﴾

“Наистина сме задлъжнели.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ﴿٦٧﴾

Да, и сме лишени [от прехрана].”

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلْمَآءَ ٱلَّذِى تَشْرَبُونَ ﴿٦٨﴾

И не виждате ли водата, която пиете?

ءَأَنتُمْ أَنزَلْتُمُوهُ مِنَ ٱلْمُزْنِ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنزِلُونَ ﴿٦٩﴾

Вие ли я изсипвате от облака или Ние я изсипваме?

لَوْ نَشَآءُ جَعَلْنَـٰهُ أُجَاجًۭا فَلَوْلَا تَشْكُرُونَ ﴿٧٠﴾

Ако пожелаехме, бихме я сторили солена, защо тогава не сте признателни?

أَفَرَءَيْتُمُ ٱلنَّارَ ٱلَّتِى تُورُونَ ﴿٧١﴾

Не виждате ли огъня, който разпалвате?

ءَأَنتُمْ أَنشَأْتُمْ شَجَرَتَهَآ أَمْ نَحْنُ ٱلْمُنشِـُٔونَ ﴿٧٢﴾

Вие ли създавате дървото за него, или Ние сме Създателя?

نَحْنُ جَعَلْنَـٰهَا تَذْكِرَةًۭ وَمَتَـٰعًۭا لِّلْمُقْوِينَ ﴿٧٣﴾

Ние го сторихме за поучение и за ползване от онези, които се нуждаят.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ﴿٧٤﴾

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!

۞ فَلَآ أُقْسِمُ بِمَوَٰقِعِ ٱلنُّجُومِ ﴿٧٥﴾

Но не, кълна се в залезите на звездите -

وَإِنَّهُۥ لَقَسَمٌۭ لَّوْ تَعْلَمُونَ عَظِيمٌ ﴿٧٦﴾

а това е клетва - ако знаете - велика,

إِنَّهُۥ لَقُرْءَانٌۭ كَرِيمٌۭ ﴿٧٧﴾

това наистина е свещен Коран

فِى كِتَـٰبٍۢ مَّكْنُونٍۢ ﴿٧٨﴾

в съхранената Книга [-майка].

لَّا يَمَسُّهُۥٓ إِلَّا ٱلْمُطَهَّرُونَ ﴿٧٩﴾

Докосват го само пречистените.

تَنزِيلٌۭ مِّن رَّبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٨٠﴾

Низпослание от Господа на световете.

أَفَبِهَـٰذَا ٱلْحَدِيثِ أَنتُم مُّدْهِنُونَ ﴿٨١﴾

Нима това Слово пренебрегвате?

وَتَجْعَلُونَ رِزْقَكُمْ أَنَّكُمْ تُكَذِّبُونَ ﴿٨٢﴾

И [вместо благодарност] за препитанието вие го взимате за лъжа?

فَلَوْلَآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلْحُلْقُومَ ﴿٨٣﴾

И когато [душата на умиращия] стигне гърлото,

وَأَنتُمْ حِينَئِذٍۢ تَنظُرُونَ ﴿٨٤﴾

тогава вие само гледате,

وَنَحْنُ أَقْرَبُ إِلَيْهِ مِنكُمْ وَلَـٰكِن لَّا تُبْصِرُونَ ﴿٨٥﴾

а Ние сме по-близо до него от вас, ала не виждате -

فَلَوْلَآ إِن كُنتُمْ غَيْرَ مَدِينِينَ ﴿٨٦﴾

и защо, ако не ще бъдете съдени,

تَرْجِعُونَهَآ إِن كُنتُمْ صَـٰدِقِينَ ﴿٨٧﴾

не я върнете обратно, ако говорите истината?

فَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُقَرَّبِينَ ﴿٨٨﴾

И ако [умиращият] е от приближените [на Аллах],

فَرَوْحٌۭ وَرَيْحَانٌۭ وَجَنَّتُ نَعِيمٍۢ ﴿٨٩﴾

тогава - покой и удовлетворение, и Градината на блаженството.

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنْ أَصْحَـٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٩٠﴾

А ако е от онези отдясно,

فَسَلَـٰمٌۭ لَّكَ مِنْ أَصْحَـٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٩١﴾

тогава [ще му се каже]: “Мир на теб, защото си от онези отдясно!”

وَأَمَّآ إِن كَانَ مِنَ ٱلْمُكَذِّبِينَ ٱلضَّآلِّينَ ﴿٩٢﴾

А ако е от отричащите, заблудените,

فَنُزُلٌۭ مِّنْ حَمِيمٍۢ ﴿٩٣﴾

тогава - угощение от вряща вода

وَتَصْلِيَةُ جَحِيمٍ ﴿٩٤﴾

и изгаряне в Огъня.

إِنَّ هَـٰذَا لَهُوَ حَقُّ ٱلْيَقِينِ ﴿٩٥﴾

Това е достоверната истина.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ﴿٩٦﴾

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!