Tzvetan Theophanov
Хизб 58 е част от Джуз 29. Съдържа 225 аята на 10 страница(и) от Мусхафа.
Актуализирано на 10 юли 2026 в 03h52
coran.read_full_page : Четете Хизб 58 от Корана →
قُلْ أُوحِىَ إِلَىَّ أَنَّهُ ٱسْتَمَعَ نَفَرٌۭ مِّنَ ٱلْجِنِّ فَقَالُوٓا۟ إِنَّا سَمِعْنَا قُرْءَانًا عَجَبًۭا ﴿١﴾
Кажи [о, Мухаммад]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали и рекли: “Чухме удивителен Коран.
يَهْدِىٓ إِلَى ٱلرُّشْدِ فَـَٔامَنَّا بِهِۦ ۖ وَلَن نُّشْرِكَ بِرَبِّنَآ أَحَدًۭا ﴿٢﴾
Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ.
وَأَنَّهُۥ تَعَـٰلَىٰ جَدُّ رَبِّنَا مَا ٱتَّخَذَ صَـٰحِبَةًۭ وَلَا وَلَدًۭا ﴿٣﴾
Той - превисоко е величието на нашия Господ! - не се е сдобивал нито със съпруга, нито със син.
وَأَنَّهُۥ كَانَ يَقُولُ سَفِيهُنَا عَلَى ٱللَّهِ شَطَطًۭا ﴿٤﴾
Глупците измежду нас говорят измислици за Аллах.
وَأَنَّا ظَنَنَّآ أَن لَّن تَقُولَ ٱلْإِنسُ وَٱلْجِنُّ عَلَى ٱللَّهِ كَذِبًۭا ﴿٥﴾
А ние предполагахме, че хората и джиновете никога не ще изрекат лъжа за Аллах.
وَأَنَّهُۥ كَانَ رِجَالٌۭ مِّنَ ٱلْإِنسِ يَعُوذُونَ بِرِجَالٍۢ مِّنَ ٱلْجِنِّ فَزَادُوهُمْ رَهَقًۭا ﴿٦﴾
Някои хора търсеха убежище при някои джинове, а [хората] им надбавиха безразсъдство.
وَأَنَّهُمْ ظَنُّوا۟ كَمَا ظَنَنتُمْ أَن لَّن يَبْعَثَ ٱللَّهُ أَحَدًۭا ﴿٧﴾
И [хората] предполагаха, както и вие предполагахте, че Аллах не ще възкреси никого.
وَأَنَّا لَمَسْنَا ٱلسَّمَآءَ فَوَجَدْنَـٰهَا مُلِئَتْ حَرَسًۭا شَدِيدًۭا وَشُهُبًۭا ﴿٨﴾
И досегнахме небето, и открихме, че е пълно със силна стража и с изгарящи звезди.
وَأَنَّا كُنَّا نَقْعُدُ مِنْهَا مَقَـٰعِدَ لِلسَّمْعِ ۖ فَمَن يَسْتَمِعِ ٱلْـَٔانَ يَجِدْ لَهُۥ شِهَابًۭا رَّصَدًۭا ﴿٩﴾
А преди седяхме там на места, за да подслушваме. А който подслушва сега, дебне го изгаряща звезда.
وَأَنَّا لَا نَدْرِىٓ أَشَرٌّ أُرِيدَ بِمَن فِى ٱلْأَرْضِ أَمْ أَرَادَ بِهِمْ رَبُّهُمْ رَشَدًۭا ﴿١٠﴾
И не знаем дали зло е поискано за онези, които са на земята, или техният Господ е поискал добро за тях.
وَأَنَّا مِنَّا ٱلصَّـٰلِحُونَ وَمِنَّا دُونَ ذَٰلِكَ ۖ كُنَّا طَرَآئِقَ قِدَدًۭا ﴿١١﴾
Сред нас има правдиви, сред нас има и други освен това. Следваме различни пътища.
وَأَنَّا ظَنَنَّآ أَن لَّن نُّعْجِزَ ٱللَّهَ فِى ٱلْأَرْضِ وَلَن نُّعْجِزَهُۥ هَرَبًۭا ﴿١٢﴾
Вече сме убедени, че никога не ще обезсилим Аллах на земята и никога не ще Го обезсилим, дори да бягаме.
وَأَنَّا لَمَّا سَمِعْنَا ٱلْهُدَىٰٓ ءَامَنَّا بِهِۦ ۖ فَمَن يُؤْمِنۢ بِرَبِّهِۦ فَلَا يَخَافُ بَخْسًۭا وَلَا رَهَقًۭا ﴿١٣﴾
И когато чухме Напътствието, повярвахме в него. А който вярва в своя Господ, да не се страхува нито от ощетяване, нито от угнетяване.
وَأَنَّا مِنَّا ٱلْمُسْلِمُونَ وَمِنَّا ٱلْقَـٰسِطُونَ ۖ فَمَنْ أَسْلَمَ فَأُو۟لَـٰٓئِكَ تَحَرَّوْا۟ رَشَدًۭا ﴿١٤﴾
Сред нас има отдали се на Аллах [мюсюлмани], но сред нас има и отклонили се [неверници]. Онези, които са се отдали на Аллах - те са избрали правия път.
وَأَمَّا ٱلْقَـٰسِطُونَ فَكَانُوا۟ لِجَهَنَّمَ حَطَبًۭا ﴿١٥﴾
А отклонилите се - те са горивото за Ада.”
وَأَلَّوِ ٱسْتَقَـٰمُوا۟ عَلَى ٱلطَّرِيقَةِ لَأَسْقَيْنَـٰهُم مَّآءً غَدَقًۭا ﴿١٦﴾
И ако се бяха придържали към правия път, Ние щяхме да им дадем вода в изобилие,
لِّنَفْتِنَهُمْ فِيهِ ۚ وَمَن يُعْرِضْ عَن ذِكْرِ رَبِّهِۦ يَسْلُكْهُ عَذَابًۭا صَعَدًۭا ﴿١٧﴾
за да ги изпитаме с това. А който се отдръпва от споменаването на своя Господ, Той ще го въведе в тежко мъчение.
وَأَنَّ ٱلْمَسَـٰجِدَ لِلَّهِ فَلَا تَدْعُوا۟ مَعَ ٱللَّهِ أَحَدًۭا ﴿١٨﴾
Джамиите са само за Аллах и затова не зовете никой друг заедно с Аллах!
وَأَنَّهُۥ لَمَّا قَامَ عَبْدُ ٱللَّهِ يَدْعُوهُ كَادُوا۟ يَكُونُونَ عَلَيْهِ لِبَدًۭا ﴿١٩﴾
Когато рабът на Аллах [Мухаммад] се изправи да Го позове, те едва не се струпаха около него на пълчища.
قُلْ إِنَّمَآ أَدْعُوا۟ رَبِّى وَلَآ أُشْرِكُ بِهِۦٓ أَحَدًۭا ﴿٢٠﴾
Кажи: “Зова единствено моя Господ и никого не съдружавам с Него.”
قُلْ إِنِّى لَآ أَمْلِكُ لَكُمْ ضَرًّۭا وَلَا رَشَدًۭا ﴿٢١﴾
Кажи: “Аз нито мога да ви навредя, нито да ви бъда от полза.”
قُلْ إِنِّى لَن يُجِيرَنِى مِنَ ٱللَّهِ أَحَدٌۭ وَلَنْ أَجِدَ مِن دُونِهِۦ مُلْتَحَدًا ﴿٢٢﴾
Кажи: “Никой не може да ме защити от Аллах и не ще намеря убежище освен при Него.
إِلَّا بَلَـٰغًۭا مِّنَ ٱللَّهِ وَرِسَـٰلَـٰتِهِۦ ۚ وَمَن يَعْصِ ٱللَّهَ وَرَسُولَهُۥ فَإِنَّ لَهُۥ نَارَ جَهَنَّمَ خَـٰلِدِينَ فِيهَآ أَبَدًا ﴿٢٣﴾
Аз предавам само известие от Аллах и Негови послания. А които не се подчиняват на Аллах и на Неговия Пратеник, за тях е Огънят на Ада, там ще пребивават вечно.”
حَتَّىٰٓ إِذَا رَأَوْا۟ مَا يُوعَدُونَ فَسَيَعْلَمُونَ مَنْ أَضْعَفُ نَاصِرًۭا وَأَقَلُّ عَدَدًۭا ﴿٢٤﴾
Когато видят обещаното им, ще научат кой има по-слаби и по-малобройни помощници.
قُلْ إِنْ أَدْرِىٓ أَقَرِيبٌۭ مَّا تُوعَدُونَ أَمْ يَجْعَلُ لَهُۥ رَبِّىٓ أَمَدًا ﴿٢٥﴾
Кажи: “Не знам близо ли е това, което ви е обещано, или е сторил за него предел моят Господ -
عَـٰلِمُ ٱلْغَيْبِ فَلَا يُظْهِرُ عَلَىٰ غَيْبِهِۦٓ أَحَدًا ﴿٢٦﴾
Знаещия неведомото. Той на никого не разкрива Своите тайни,
إِلَّا مَنِ ٱرْتَضَىٰ مِن رَّسُولٍۢ فَإِنَّهُۥ يَسْلُكُ مِنۢ بَيْنِ يَدَيْهِ وَمِنْ خَلْفِهِۦ رَصَدًۭا ﴿٢٧﴾
освен на онзи пратеник, когото е избрал. И сторва Той пред него и зад него да има [ангели] пазители,
لِّيَعْلَمَ أَن قَدْ أَبْلَغُوا۟ رِسَـٰلَـٰتِ رَبِّهِمْ وَأَحَاطَ بِمَا لَدَيْهِمْ وَأَحْصَىٰ كُلَّ شَىْءٍ عَدَدًۢا ﴿٢٨﴾
за да знае, че са съобщили посланията на своя Господ. Обгръща Той това, което е у тях, и пресмята всяко нещо.”
يَـٰٓأَيُّهَا ٱلْمُزَّمِّلُ ﴿١﴾
О, ти, който се загръщаш,
قُمِ ٱلَّيْلَ إِلَّا قَلِيلًۭا ﴿٢﴾
ставай [за молитва] през нощта, но не цялата,
نِّصْفَهُۥٓ أَوِ ٱنقُصْ مِنْهُ قَلِيلًا ﴿٣﴾
а наполовина, или по-малко от това,
أَوْ زِدْ عَلَيْهِ وَرَتِّلِ ٱلْقُرْءَانَ تَرْتِيلًا ﴿٤﴾
или повече, и чети Корана отмерено!
إِنَّا سَنُلْقِى عَلَيْكَ قَوْلًۭا ثَقِيلًا ﴿٥﴾
Ще ти пратим Ние тежко Слово.
إِنَّ نَاشِئَةَ ٱلَّيْلِ هِىَ أَشَدُّ وَطْـًۭٔا وَأَقْوَمُ قِيلًا ﴿٦﴾
Ставането [за молитва] нощем е най-силно по въздействие и най-подходящо за размисъл.
إِنَّ لَكَ فِى ٱلنَّهَارِ سَبْحًۭا طَوِيلًۭا ﴿٧﴾
През деня ти си много зает.
وَٱذْكُرِ ٱسْمَ رَبِّكَ وَتَبَتَّلْ إِلَيْهِ تَبْتِيلًۭا ﴿٨﴾
И споменавай името на своя Господ, и с всеотдайност се посвети на Него -
رَّبُّ ٱلْمَشْرِقِ وَٱلْمَغْرِبِ لَآ إِلَـٰهَ إِلَّا هُوَ فَٱتَّخِذْهُ وَكِيلًۭا ﴿٩﴾
Господа на Изтока и на Запада! Няма друг Бог освен Него. Него вземи за покровител!
وَٱصْبِرْ عَلَىٰ مَا يَقُولُونَ وَٱهْجُرْهُمْ هَجْرًۭا جَمِيلًۭا ﴿١٠﴾
И бъди търпелив към онова, което говорят! И ги напускай с достойнство!
وَذَرْنِى وَٱلْمُكَذِّبِينَ أُو۟لِى ٱلنَّعْمَةِ وَمَهِّلْهُمْ قَلِيلًا ﴿١١﴾
И остави на Мен отричащите, които живеят в благоденствие, и им дай малка отсрочка!
إِنَّ لَدَيْنَآ أَنكَالًۭا وَجَحِيمًۭا ﴿١٢﴾
При Нас има окови и пламъци,
وَطَعَامًۭا ذَا غُصَّةٍۢ وَعَذَابًا أَلِيمًۭا ﴿١٣﴾
и храна, която присяда, и болезнено мъчение
يَوْمَ تَرْجُفُ ٱلْأَرْضُ وَٱلْجِبَالُ وَكَانَتِ ٱلْجِبَالُ كَثِيبًۭا مَّهِيلًا ﴿١٤﴾
в Деня, в който ще се разтресат земята и планините, и ще станат планините купища от пясък.
إِنَّآ أَرْسَلْنَآ إِلَيْكُمْ رَسُولًۭا شَـٰهِدًا عَلَيْكُمْ كَمَآ أَرْسَلْنَآ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ رَسُولًۭا ﴿١٥﴾
Изпратихме ви Пратеник - свидетел за вас, както изпратихме при Фараона пратеник.
فَعَصَىٰ فِرْعَوْنُ ٱلرَّسُولَ فَأَخَذْنَـٰهُ أَخْذًۭا وَبِيلًۭا ﴿١٦﴾
Но възпротиви се Фараонът на пратеника, и затова силно го сграбчихме.
فَكَيْفَ تَتَّقُونَ إِن كَفَرْتُمْ يَوْمًۭا يَجْعَلُ ٱلْوِلْدَٰنَ شِيبًا ﴿١٧﴾
И как ще се предпазите, ако сте неверници, от Деня, който ще направи и децата да посивеят?
ٱلسَّمَآءُ مُنفَطِرٌۢ بِهِۦ ۚ كَانَ وَعْدُهُۥ مَفْعُولًا ﴿١٨﴾
Небето тогава ще се разцепи. Обещанието Му се сбъдва.
إِنَّ هَـٰذِهِۦ تَذْكِرَةٌۭ ۖ فَمَن شَآءَ ٱتَّخَذَ إِلَىٰ رَبِّهِۦ سَبِيلًا ﴿١٩﴾
Това е напомняне. Който желае, поема пътя към своя Господ.
۞ إِنَّ رَبَّكَ يَعْلَمُ أَنَّكَ تَقُومُ أَدْنَىٰ مِن ثُلُثَىِ ٱلَّيْلِ وَنِصْفَهُۥ وَثُلُثَهُۥ وَطَآئِفَةٌۭ مِّنَ ٱلَّذِينَ مَعَكَ ۚ وَٱللَّهُ يُقَدِّرُ ٱلَّيْلَ وَٱلنَّهَارَ ۚ عَلِمَ أَن لَّن تُحْصُوهُ فَتَابَ عَلَيْكُمْ ۖ فَٱقْرَءُوا۟ مَا تَيَسَّرَ مِنَ ٱلْقُرْءَانِ ۚ عَلِمَ أَن سَيَكُونُ مِنكُم مَّرْضَىٰ ۙ وَءَاخَرُونَ يَضْرِبُونَ فِى ٱلْأَرْضِ يَبْتَغُونَ مِن فَضْلِ ٱللَّهِ ۙ وَءَاخَرُونَ يُقَـٰتِلُونَ فِى سَبِيلِ ٱللَّهِ ۖ فَٱقْرَءُوا۟ مَا تَيَسَّرَ مِنْهُ ۚ وَأَقِيمُوا۟ ٱلصَّلَوٰةَ وَءَاتُوا۟ ٱلزَّكَوٰةَ وَأَقْرِضُوا۟ ٱللَّهَ قَرْضًا حَسَنًۭا ۚ وَمَا تُقَدِّمُوا۟ لِأَنفُسِكُم مِّنْ خَيْرٍۢ تَجِدُوهُ عِندَ ٱللَّهِ هُوَ خَيْرًۭا وَأَعْظَمَ أَجْرًۭا ۚ وَٱسْتَغْفِرُوا۟ ٱللَّهَ ۖ إِنَّ ٱللَّهَ غَفُورٌۭ رَّحِيمٌۢ ﴿٢٠﴾
Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и половината от нея, а [понякога] и една трета, - и група от тези, които са заедно с теб. Аллах отмерва нощта и деня. Знае Той, че не ще смогнете и затова ви помилва. Ето защо четете,
يَـٰٓأَيُّهَا ٱلْمُدَّثِّرُ ﴿١﴾
О, ти, който се обвиваш [в своите одежди],
قُمْ فَأَنذِرْ ﴿٢﴾
стани и предупреждавай,
وَرَبَّكَ فَكَبِّرْ ﴿٣﴾
и твоя Господ възвеличавай,
وَثِيَابَكَ فَطَهِّرْ ﴿٤﴾
и дрехите си почиствай,
وَٱلرُّجْزَ فَٱهْجُرْ ﴿٥﴾
и скверността отбягвай,
وَلَا تَمْنُن تَسْتَكْثِرُ ﴿٦﴾
и давайки, не се стреми да получиш вповече,
وَلِرَبِّكَ فَٱصْبِرْ ﴿٧﴾
и в името на твоя Господ бъди търпелив!
فَإِذَا نُقِرَ فِى ٱلنَّاقُورِ ﴿٨﴾
И когато се протръби с Рога,
فَذَٰلِكَ يَوْمَئِذٍۢ يَوْمٌ عَسِيرٌ ﴿٩﴾
тогава този Ден ще е тежък Ден,
عَلَى ٱلْكَـٰفِرِينَ غَيْرُ يَسِيرٍۢ ﴿١٠﴾
за неверниците - нелек.
ذَرْنِى وَمَنْ خَلَقْتُ وَحِيدًۭا ﴿١١﴾
Остави на Мен онзи, когото сътворих самотен
وَجَعَلْتُ لَهُۥ مَالًۭا مَّمْدُودًۭا ﴿١٢﴾
и комуто отредих голямо богатство,
وَبَنِينَ شُهُودًۭا ﴿١٣﴾
и синове до него,
وَمَهَّدتُّ لَهُۥ تَمْهِيدًۭا ﴿١٤﴾
и всичко му улесних!
ثُمَّ يَطْمَعُ أَنْ أَزِيدَ ﴿١٥﴾
А после той ламти да му надбавя.
كَلَّآ ۖ إِنَّهُۥ كَانَ لِـَٔايَـٰتِنَا عَنِيدًۭا ﴿١٦﴾
Ала не! Пред Нашите знамения той упорства.
سَأُرْهِقُهُۥ صَعُودًا ﴿١٧﴾
Ще го подложа на непоносимо мъчение.
إِنَّهُۥ فَكَّرَ وَقَدَّرَ ﴿١٨﴾
Размисли той и прецени,
فَقُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ﴿١٩﴾
и - проклет да е! - как прецени!
ثُمَّ قُتِلَ كَيْفَ قَدَّرَ ﴿٢٠﴾
И отново - проклет да е! - как прецени!
ثُمَّ نَظَرَ ﴿٢١﴾
После погледна.
ثُمَّ عَبَسَ وَبَسَرَ ﴿٢٢﴾
После се намръщи и навъси.
ثُمَّ أَدْبَرَ وَٱسْتَكْبَرَ ﴿٢٣﴾
После се отвърна и се възгордя.
فَقَالَ إِنْ هَـٰذَآ إِلَّا سِحْرٌۭ يُؤْثَرُ ﴿٢٤﴾
И рече: “Това е само разпространена магия.
إِنْ هَـٰذَآ إِلَّا قَوْلُ ٱلْبَشَرِ ﴿٢٥﴾
Това е само хорска реч.”
سَأُصْلِيهِ سَقَرَ ﴿٢٦﴾
Ще го пека Аз в Преизподнята.
وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا سَقَرُ ﴿٢٧﴾
И откъде да знаеш ти какво е Преизподнята?
لَا تُبْقِى وَلَا تَذَرُ ﴿٢٨﴾
Тя нищо не оставя и не пощадява -
لَوَّاحَةٌۭ لِّلْبَشَرِ ﴿٢٩﴾
обгаря кожата.
عَلَيْهَا تِسْعَةَ عَشَرَ ﴿٣٠﴾
Пазят я деветнадесет [ангели].
وَمَا جَعَلْنَآ أَصْحَـٰبَ ٱلنَّارِ إِلَّا مَلَـٰٓئِكَةًۭ ۙ وَمَا جَعَلْنَا عِدَّتَهُمْ إِلَّا فِتْنَةًۭ لِّلَّذِينَ كَفَرُوا۟ لِيَسْتَيْقِنَ ٱلَّذِينَ أُوتُوا۟ ٱلْكِتَـٰبَ وَيَزْدَادَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوٓا۟ إِيمَـٰنًۭا ۙ وَلَا يَرْتَابَ ٱلَّذِينَ أُوتُوا۟ ٱلْكِتَـٰبَ وَٱلْمُؤْمِنُونَ ۙ وَلِيَقُولَ ٱلَّذِينَ فِى قُلُوبِهِم مَّرَضٌۭ وَٱلْكَـٰفِرُونَ مَاذَآ أَرَادَ ٱللَّهُ بِهَـٰذَا مَثَلًۭا ۚ كَذَٰلِكَ يُضِلُّ ٱللَّهُ مَن يَشَآءُ وَيَهْدِى مَن يَشَآءُ ۚ وَمَا يَعْلَمُ جُنُودَ رَبِّكَ إِلَّا هُوَ ۚ وَمَا هِىَ إِلَّا ذِكْرَىٰ لِلْبَشَرِ ﴿٣١﴾
И сторихме пазители на Огъня само ангели, и сторихме броя им единствено за изпитание на неверниците, за да се убедят дарените с Писанието и да се усили вярата на повярвалите, и да не се съмняват дарените с Писанието и вярващите, и за да кажат онези, в чии
كَلَّا وَٱلْقَمَرِ ﴿٣٢﴾
Ала не! Кълна се в луната
وَٱلَّيْلِ إِذْ أَدْبَرَ ﴿٣٣﴾
и в нощта, когато отминава,
وَٱلصُّبْحِ إِذَآ أَسْفَرَ ﴿٣٤﴾
и в утрото, когато засиява!
إِنَّهَا لَإِحْدَى ٱلْكُبَرِ ﴿٣٥﴾
Този [Огън] е едно от великите изпитания
نَذِيرًۭا لِّلْبَشَرِ ﴿٣٦﴾
предупреждение за хората,
لِمَن شَآءَ مِنكُمْ أَن يَتَقَدَّمَ أَوْ يَتَأَخَّرَ ﴿٣٧﴾
за всеки от вас, който пожелае да напредва или да изостава.
كُلُّ نَفْسٍۭ بِمَا كَسَبَتْ رَهِينَةٌ ﴿٣٨﴾
Всеки е заложник на онова, което е придобил,
إِلَّآ أَصْحَـٰبَ ٱلْيَمِينِ ﴿٣٩﴾
освен владелците на десницата.
فِى جَنَّـٰتٍۢ يَتَسَآءَلُونَ ﴿٤٠﴾
В градини те ще разпитват
عَنِ ٱلْمُجْرِمِينَ ﴿٤١﴾
за престъпниците.
مَا سَلَكَكُمْ فِى سَقَرَ ﴿٤٢﴾
“Какво ви отведе в Преизподнята?”
قَالُوا۟ لَمْ نَكُ مِنَ ٱلْمُصَلِّينَ ﴿٤٣﴾
Ще рекат: “Ние не бяхме сред отслужващите молитвата
وَلَمْ نَكُ نُطْعِمُ ٱلْمِسْكِينَ ﴿٤٤﴾
и не хранехме нуждаещия се,
وَكُنَّا نَخُوضُ مَعَ ٱلْخَآئِضِينَ ﴿٤٥﴾
и затъвахме в празнословие със затъващите,
وَكُنَّا نُكَذِّبُ بِيَوْمِ ٱلدِّينِ ﴿٤٦﴾
и взимахме за лъжа Съдния ден,
حَتَّىٰٓ أَتَىٰنَا ٱلْيَقِينُ ﴿٤٧﴾
докато ни застигна смъртта.”
فَمَا تَنفَعُهُمْ شَفَـٰعَةُ ٱلشَّـٰفِعِينَ ﴿٤٨﴾
Затова не ще им помогне ничие застъпничество.
فَمَا لَهُمْ عَنِ ٱلتَّذْكِرَةِ مُعْرِضِينَ ﴿٤٩﴾
Какво им е, защо се отдръпват от напомнянето,
كَأَنَّهُمْ حُمُرٌۭ مُّسْتَنفِرَةٌۭ ﴿٥٠﴾
сякаш са подплашени диви магарета,
فَرَّتْ مِن قَسْوَرَةٍۭ ﴿٥١﴾
бягащи от лъв?
بَلْ يُرِيدُ كُلُّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ أَن يُؤْتَىٰ صُحُفًۭا مُّنَشَّرَةًۭ ﴿٥٢﴾
И всеки от тях иска да му се даде разясняващата книга.
كَلَّا ۖ بَل لَّا يَخَافُونَ ٱلْـَٔاخِرَةَ ﴿٥٣﴾
Ала не! Те не се страхуват от отвъдния живот.
كَلَّآ إِنَّهُۥ تَذْكِرَةٌۭ ﴿٥٤﴾
Ала не! Той [- Коранът] е поучение.
فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ﴿٥٥﴾
И който пожелае, ще се поучи.
وَمَا يَذْكُرُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ ۚ هُوَ أَهْلُ ٱلتَّقْوَىٰ وَأَهْلُ ٱلْمَغْفِرَةِ ﴿٥٦﴾
И не се поучават, без Аллах да пожелае. Той е Достойният да се боят от Него и е Достойният да опрости.
لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿١﴾
Кълна се в Деня на възкресението.
وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾
И кълна се в многоукоряващата [се] душа.
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَـٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿٣﴾
Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?
بَلَىٰ قَـٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿٤﴾
Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.
بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَـٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿٥﴾
Ала човек упорства в греха си
يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿٦﴾
и пита: “Кога е Денят на възкресението?”
فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿٧﴾
Тогава, когато погледът се заслепи
وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ﴿٨﴾
и луната се затъмни,
وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿٩﴾
и слънцето, и луната се слеят,
يَقُولُ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿١٠﴾
човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”
كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿١١﴾
Ала не! Няма убежище.
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿١٢﴾
При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.
يُنَبَّؤُا۟ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾
Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.
بَلِ ٱلْإِنسَـٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿١٤﴾
Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,
وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿١٥﴾
дори да дава извинения.
لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿١٦﴾
Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!
إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿١٧﴾
Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.
فَإِذَا قَرَأْنَـٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿١٨﴾
И когато го четем, следвай неговото четене!
ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿١٩﴾
После неговото разясняване е Наша грижа.
كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ﴿٢٠﴾
Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]
وَتَذَرُونَ ٱلْـَٔاخِرَةَ ﴿٢١﴾
и изоставяте отвъдния.
وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ﴿٢٢﴾
Едни лица в този Ден ще възсияят,
إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ﴿٢٣﴾
към своя Господ ще гледат,
وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ﴿٢٤﴾
а други в този Ден ще бъдат мрачни,
تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ﴿٢٥﴾
ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.
كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ﴿٢٦﴾
А когато душата стигне гръкляна
وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ﴿٢٧﴾
и се рече: “Кой ще те избави?”,
وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ﴿٢٨﴾
и той се убеди, че [това] е раздялата,
وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿٢٩﴾
и се преплете крак с крак -
إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ﴿٣٠﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿٣١﴾
тогава към твоя Господ ще е отправянето.
وَلَـٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿٣٢﴾
Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,
ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ﴿٣٣﴾
а отричаше и се отвръщаше.
أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿٣٤﴾
После отиваше при своите хора с горделива походка.
ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ﴿٣٥﴾
Горко ти, горко!
أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَـٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿٣٦﴾
И отново - горко ти, горко!
أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ﴿٣٧﴾
Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?
ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿٣٨﴾
После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿٣٩﴾
И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.
أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَـٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْـِۧىَ ٱلْمَوْتَىٰ ﴿٤٠﴾
Нима Той не е способен да съживи мъртвите?
هَلْ أَتَىٰ عَلَى ٱلْإِنسَـٰنِ حِينٌۭ مِّنَ ٱلدَّهْرِ لَمْ يَكُن شَيْـًۭٔا مَّذْكُورًا ﴿١﴾
Не премина ли човекът през период от време, когато той бе нещо неназовано?
إِنَّا خَلَقْنَا ٱلْإِنسَـٰنَ مِن نُّطْفَةٍ أَمْشَاجٍۢ نَّبْتَلِيهِ فَجَعَلْنَـٰهُ سَمِيعًۢا بَصِيرًا ﴿٢﴾
Сътворихме Ние човека от частица сперма с примеси, за да го изпитаме, и го сторихме чуващ, зрящ.
إِنَّا هَدَيْنَـٰهُ ٱلسَّبِيلَ إِمَّا شَاكِرًۭا وَإِمَّا كَفُورًا ﴿٣﴾
Ние му показахме пътя - или признателен, или неблагодарник.
إِنَّآ أَعْتَدْنَا لِلْكَـٰفِرِينَ سَلَـٰسِلَا۟ وَأَغْلَـٰلًۭا وَسَعِيرًا ﴿٤﴾
Приготвихме Ние за неверниците вериги, окови и пламъци.
إِنَّ ٱلْأَبْرَارَ يَشْرَبُونَ مِن كَأْسٍۢ كَانَ مِزَاجُهَا كَافُورًا ﴿٥﴾
Праведниците пият от чаши с добавено питие от Камфор -
عَيْنًۭا يَشْرَبُ بِهَا عِبَادُ ٱللَّهِ يُفَجِّرُونَهَا تَفْجِيرًۭا ﴿٦﴾
извор, от който пият рабите на Аллах - пускат го в обилие да бликва.
يُوفُونَ بِٱلنَّذْرِ وَيَخَافُونَ يَوْمًۭا كَانَ شَرُّهُۥ مُسْتَطِيرًۭا ﴿٧﴾
Те изпълняват обета и се страхуват от Деня, злото на който се разпростира.
وَيُطْعِمُونَ ٱلطَّعَامَ عَلَىٰ حُبِّهِۦ مِسْكِينًۭا وَيَتِيمًۭا وَأَسِيرًا ﴿٨﴾
И дават храна - въпреки че и те я обичат - на нуждаещ се и на сирак, и на пленник:
إِنَّمَا نُطْعِمُكُمْ لِوَجْهِ ٱللَّهِ لَا نُرِيدُ مِنكُمْ جَزَآءًۭ وَلَا شُكُورًا ﴿٩﴾
“Храним ви в името на Аллах. Не искаме от вас нито отплата, нито признателност.
إِنَّا نَخَافُ مِن رَّبِّنَا يَوْمًا عَبُوسًۭا قَمْطَرِيرًۭا ﴿١٠﴾
Страхуваме се от [мъчението на] Нашия Господ в Деня свъсен, зловещ.”
فَوَقَىٰهُمُ ٱللَّهُ شَرَّ ذَٰلِكَ ٱلْيَوْمِ وَلَقَّىٰهُمْ نَضْرَةًۭ وَسُرُورًۭا ﴿١١﴾
Но Аллах ще ги предпази от злото на този Ден, и ще им дари сияние и щастие.
وَجَزَىٰهُم بِمَا صَبَرُوا۟ جَنَّةًۭ وَحَرِيرًۭا ﴿١٢﴾
И ще ги възнагради - защото бяха търпеливи - с Градина и с коприна,
مُّتَّكِـِٔينَ فِيهَا عَلَى ٱلْأَرَآئِكِ ۖ لَا يَرَوْنَ فِيهَا شَمْسًۭا وَلَا زَمْهَرِيرًۭا ﴿١٣﴾
облегнати там на престоли. Не ще виждат там ни зной, ни мраз.
وَدَانِيَةً عَلَيْهِمْ ظِلَـٰلُهَا وَذُلِّلَتْ قُطُوفُهَا تَذْلِيلًۭا ﴿١٤﴾
Близо над тях ще са нейните сенки и ще са сведени плодовете й ниско.
وَيُطَافُ عَلَيْهِم بِـَٔانِيَةٍۢ مِّن فِضَّةٍۢ وَأَكْوَابٍۢ كَانَتْ قَوَارِيرَا۠ ﴿١٥﴾
Ще бъдат обслужвани със съдове от сребро и с кристални чаши
قَوَارِيرَا۟ مِن فِضَّةٍۢ قَدَّرُوهَا تَقْدِيرًۭا ﴿١٦﴾
от сребърен кристал. Ще им се отмерва с мярка.
وَيُسْقَوْنَ فِيهَا كَأْسًۭا كَانَ مِزَاجُهَا زَنجَبِيلًا ﴿١٧﴾
И ще им се дава там да пият от питие, смесено с джинджифил,
عَيْنًۭا فِيهَا تُسَمَّىٰ سَلْسَبِيلًۭا ﴿١٨﴾
от извор там, наречен Салсабил,
۞ وَيَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَٰنٌۭ مُّخَلَّدُونَ إِذَا رَأَيْتَهُمْ حَسِبْتَهُمْ لُؤْلُؤًۭا مَّنثُورًۭا ﴿١٩﴾
и ще ги обикалят вечномлади юноши - когато ги видиш, ще ги помислиш за разпръснати бисери.
وَإِذَا رَأَيْتَ ثَمَّ رَأَيْتَ نَعِيمًۭا وَمُلْكًۭا كَبِيرًا ﴿٢٠﴾
Където и да погледнеш там, ще видиш блаженство и огромно владение.
عَـٰلِيَهُمْ ثِيَابُ سُندُسٍ خُضْرٌۭ وَإِسْتَبْرَقٌۭ ۖ وَحُلُّوٓا۟ أَسَاوِرَ مِن فِضَّةٍۢ وَسَقَىٰهُمْ رَبُّهُمْ شَرَابًۭا طَهُورًا ﴿٢١﴾
Ще бъдат облечени в зелени одежди от коприна и брокат, и ще носят украшения - гривни от сребро, и ще им дава техният Господ да пият от чиста напитка.
إِنَّ هَـٰذَا كَانَ لَكُمْ جَزَآءًۭ وَكَانَ سَعْيُكُم مَّشْكُورًا ﴿٢٢﴾
“Това е награда за вас. Вашето старание заслужи признание.”
إِنَّا نَحْنُ نَزَّلْنَا عَلَيْكَ ٱلْقُرْءَانَ تَنزِيلًۭا ﴿٢٣﴾
Ние ти низпослахме Корана постепенно.
فَٱصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تُطِعْ مِنْهُمْ ءَاثِمًا أَوْ كَفُورًۭا ﴿٢٤﴾
Затова и ти [о, Мухаммад] бъди търпелив към повелята на твоя Господ, и не се покорявай на никой грешник от тях, или на неверник!
وَٱذْكُرِ ٱسْمَ رَبِّكَ بُكْرَةًۭ وَأَصِيلًۭا ﴿٢٥﴾
И споменавай името на своя Господ и сутрин, и вечер,
وَمِنَ ٱلَّيْلِ فَٱسْجُدْ لَهُۥ وَسَبِّحْهُ لَيْلًۭا طَوِيلًا ﴿٢٦﴾
и в част от нощта Му се покланяй, и дълго нощем Го прославяй!
إِنَّ هَـٰٓؤُلَآءِ يُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ وَيَذَرُونَ وَرَآءَهُمْ يَوْمًۭا ثَقِيلًۭا ﴿٢٧﴾
Тези обичат преходността и нехаят за тежкия Ден пред тях.
نَّحْنُ خَلَقْنَـٰهُمْ وَشَدَدْنَآ أَسْرَهُمْ ۖ وَإِذَا شِئْنَا بَدَّلْنَآ أَمْثَـٰلَهُمْ تَبْدِيلًا ﴿٢٨﴾
Ние ги сътворихме и укрепихме телата им, а ако пожелаем, напълно ще ги заменим с подобни на тях.
إِنَّ هَـٰذِهِۦ تَذْكِرَةٌۭ ۖ فَمَن شَآءَ ٱتَّخَذَ إِلَىٰ رَبِّهِۦ سَبِيلًۭا ﴿٢٩﴾
Това е поучение. Който желае, поема пътя към своя Господ.
وَمَا تَشَآءُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ ۚ إِنَّ ٱللَّهَ كَانَ عَلِيمًا حَكِيمًۭا ﴿٣٠﴾
Тогава ще пожелавате само онова, което Аллах желае. Аллах е всезнаещ, премъдър.
يُدْخِلُ مَن يَشَآءُ فِى رَحْمَتِهِۦ ۚ وَٱلظَّـٰلِمِينَ أَعَدَّ لَهُمْ عَذَابًا أَلِيمًۢا ﴿٣١﴾
Той въвежда когото пожелае в Своята милост, а за угнетителите е приготвил болезнено мъчение.
وَٱلْمُرْسَلَـٰتِ عُرْفًۭا ﴿١﴾
Кълна се в изпращаните поред
فَٱلْعَـٰصِفَـٰتِ عَصْفًۭا ﴿٢﴾
и в бушуващите бурно,
وَٱلنَّـٰشِرَٰتِ نَشْرًۭا ﴿٣﴾
и в пръскащите навред,
فَٱلْفَـٰرِقَـٰتِ فَرْقًۭا ﴿٤﴾
и в разделящите ясно,
فَٱلْمُلْقِيَـٰتِ ذِكْرًا ﴿٥﴾
и в донасящите откровение,
عُذْرًا أَوْ نُذْرًا ﴿٦﴾
с извинение или предупреждение -
إِنَّمَا تُوعَدُونَ لَوَٰقِعٌۭ ﴿٧﴾
онова, което ви е обещано, ще се сбъдне.
فَإِذَا ٱلنُّجُومُ طُمِسَتْ ﴿٨﴾
Когато звездите бъдат угасени
وَإِذَا ٱلسَّمَآءُ فُرِجَتْ ﴿٩﴾
и когато небето бъде разцепено,
وَإِذَا ٱلْجِبَالُ نُسِفَتْ ﴿١٠﴾
и когато планините бъдат разпилени,
وَإِذَا ٱلرُّسُلُ أُقِّتَتْ ﴿١١﴾
и когато за пратениците бъде определено време
لِأَىِّ يَوْمٍ أُجِّلَتْ ﴿١٢﴾
за кой ден бяха отсрочени?
لِيَوْمِ ٱلْفَصْلِ ﴿١٣﴾
За Деня на разделението.
وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا يَوْمُ ٱلْفَصْلِ ﴿١٤﴾
А ти откъде да знаеш какво е Денят на разделението?
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿١٥﴾
Горко в този Ден за отричащите!
أَلَمْ نُهْلِكِ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿١٦﴾
Не погубихме ли Ние предците?
ثُمَّ نُتْبِعُهُمُ ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿١٧﴾
Към тях ще добавим и сетните.
كَذَٰلِكَ نَفْعَلُ بِٱلْمُجْرِمِينَ ﴿١٨﴾
Така се отнасяме с престъпващите.
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿١٩﴾
Горко в този Ден за отричащите!
أَلَمْ نَخْلُقكُّم مِّن مَّآءٍۢ مَّهِينٍۢ ﴿٢٠﴾
Не ви ли сътворихме Ние от нищожна вода?
فَجَعَلْنَـٰهُ فِى قَرَارٍۢ مَّكِينٍ ﴿٢١﴾
И я сложихме на сигурно място
إِلَىٰ قَدَرٍۢ مَّعْلُومٍۢ ﴿٢٢﴾
за определен срок.
فَقَدَرْنَا فَنِعْمَ ٱلْقَـٰدِرُونَ ﴿٢٣﴾
И сме способни. И как прекрасни са способните!
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٢٤﴾
Горко в този Ден за отричащите!
أَلَمْ نَجْعَلِ ٱلْأَرْضَ كِفَاتًا ﴿٢٥﴾
Не сторихме ли земята да събере
أَحْيَآءًۭ وَأَمْوَٰتًۭا ﴿٢٦﴾
и живи, и мъртви,
وَجَعَلْنَا فِيهَا رَوَٰسِىَ شَـٰمِخَـٰتٍۢ وَأَسْقَيْنَـٰكُم مَّآءًۭ فُرَاتًۭا ﴿٢٧﴾
и положихме върху нея непоклатими високи планини, и ви дадохме за пиене прясна вода.
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٢٨﴾
Горко в този Ден за отричащите!
ٱنطَلِقُوٓا۟ إِلَىٰ مَا كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ﴿٢٩﴾
“Тръгнете към онова, което отричахте!
ٱنطَلِقُوٓا۟ إِلَىٰ ظِلٍّۢ ذِى ثَلَـٰثِ شُعَبٍۢ ﴿٣٠﴾
Тръгнете към сянката [на Ада] с три разклонения,
لَّا ظَلِيلٍۢ وَلَا يُغْنِى مِنَ ٱللَّهَبِ ﴿٣١﴾
която не носи прохлада и не избавя от пламъците!
إِنَّهَا تَرْمِى بِشَرَرٍۢ كَٱلْقَصْرِ ﴿٣٢﴾
Те пръскат искри, колкото дворци -
كَأَنَّهُۥ جِمَـٰلَتٌۭ صُفْرٌۭ ﴿٣٣﴾
сякаш са жълти камили.”
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٣٤﴾
Горко в този Ден за отричащите!
هَـٰذَا يَوْمُ لَا يَنطِقُونَ ﴿٣٥﴾
Това е Денят, в който не ще проговорят.
وَلَا يُؤْذَنُ لَهُمْ فَيَعْتَذِرُونَ ﴿٣٦﴾
И не ще им бъде позволено да се оправдават.
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٣٧﴾
Горко в този Ден за отричащите!
هَـٰذَا يَوْمُ ٱلْفَصْلِ ۖ جَمَعْنَـٰكُمْ وَٱلْأَوَّلِينَ ﴿٣٨﴾
Това е Денят на разделението. Събираме ви с предците.
فَإِن كَانَ لَكُمْ كَيْدٌۭ فَكِيدُونِ ﴿٣٩﴾
И ако имате коварство, коварствайте срещу Мен!
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٤٠﴾
Горко в този Ден за отричащите!
إِنَّ ٱلْمُتَّقِينَ فِى ظِلَـٰلٍۢ وَعُيُونٍۢ ﴿٤١﴾
Богобоязливите ще бъдат сред сенки и извори,
وَفَوَٰكِهَ مِمَّا يَشْتَهُونَ ﴿٤٢﴾
и плодове, каквито пожелаят.
كُلُوا۟ وَٱشْرَبُوا۟ هَنِيٓـًٔۢا بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٤٣﴾
“Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили!
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ﴿٤٤﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.”
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٤٥﴾
Горко в този Ден за отричащите!
كُلُوا۟ وَتَمَتَّعُوا۟ قَلِيلًا إِنَّكُم مُّجْرِمُونَ ﴿٤٦﴾
“Яжте [на земята] и се наслаждавайте за кратко! Вие сте престъпници.”
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٤٧﴾
Горко в този Ден за отричащите!
وَإِذَا قِيلَ لَهُمُ ٱرْكَعُوا۟ لَا يَرْكَعُونَ ﴿٤٨﴾
И когато им се каже: “Поклонете се!”, не се покланят.
وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿٤٩﴾
Горко в този Ден за отричащите!
فَبِأَىِّ حَدِيثٍۭ بَعْدَهُۥ يُؤْمِنُونَ ﴿٥٠﴾
В кое слово след този [Коран] ще повярват?