Четете Руку 522 от Корана

عَبَسَ وَتَوَلَّىٰٓ ﴿١﴾

Той се намръщи и обърна гръб,

أَن جَآءَهُ ٱلْأَعْمَىٰ ﴿٢﴾

че при него е дошъл слепецът.

وَمَا يُدْرِيكَ لَعَلَّهُۥ يَزَّكَّىٰٓ ﴿٣﴾

Но ти откъде знаеш, може да се пречисти.

أَوْ يَذَّكَّرُ فَتَنفَعَهُ ٱلذِّكْرَىٰٓ ﴿٤﴾

Или да се поучи, та да му е от полза поуката.

أَمَّا مَنِ ٱسْتَغْنَىٰ ﴿٥﴾

А онзи, който е безразличен,

فَأَنتَ لَهُۥ تَصَدَّىٰ ﴿٦﴾

с него си се заел.

وَمَا عَلَيْكَ أَلَّا يَزَّكَّىٰ ﴿٧﴾

И не е твоя грижа, че не се пречиства.

وَأَمَّا مَن جَآءَكَ يَسْعَىٰ ﴿٨﴾

А от онзи, който е дошъл при теб с упоритост

وَهُوَ يَخْشَىٰ ﴿٩﴾

и е богобоязлив,

فَأَنتَ عَنْهُ تَلَهَّىٰ ﴿١٠﴾

от него ти се отклоняваш.

كَلَّآ إِنَّهَا تَذْكِرَةٌۭ ﴿١١﴾

Ала не! Това е поучение

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ﴿١٢﴾

и който пожелае, той се поучава -

فِى صُحُفٍۢ مُّكَرَّمَةٍۢ ﴿١٣﴾

в Писания почитани,

مَّرْفُوعَةٍۢ مُّطَهَّرَةٍۭ ﴿١٤﴾

въздигнати, пречистени,

بِأَيْدِى سَفَرَةٍۢ ﴿١٥﴾

[преписани] от ръце на [ангели-] писари

كِرَامٍۭ بَرَرَةٍۢ ﴿١٦﴾

достойни, благочестиви.

قُتِلَ ٱلْإِنسَـٰنُ مَآ أَكْفَرَهُۥ ﴿١٧﴾

Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!

مِنْ أَىِّ شَىْءٍ خَلَقَهُۥ ﴿١٨﴾

От какво нещо го е сътворил Той?

مِن نُّطْفَةٍ خَلَقَهُۥ فَقَدَّرَهُۥ ﴿١٩﴾

От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.

ثُمَّ ٱلسَّبِيلَ يَسَّرَهُۥ ﴿٢٠﴾

После пътя му облекчи.

ثُمَّ أَمَاتَهُۥ فَأَقْبَرَهُۥ ﴿٢١﴾

После го умъртви и повели да бъде погребан.

ثُمَّ إِذَا شَآءَ أَنشَرَهُۥ ﴿٢٢﴾

После, когато Той пожелае, ще го възкреси.

كَلَّا لَمَّا يَقْضِ مَآ أَمَرَهُۥ ﴿٢٣﴾

Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

فَلْيَنظُرِ ٱلْإِنسَـٰنُ إِلَىٰ طَعَامِهِۦٓ ﴿٢٤﴾

Да погледне човекът своето препитание!

أَنَّا صَبَبْنَا ٱلْمَآءَ صَبًّۭا ﴿٢٥﴾

Ние проливаме обилно водата.

ثُمَّ شَقَقْنَا ٱلْأَرْضَ شَقًّۭا ﴿٢٦﴾

После разпукваме земята

فَأَنۢبَتْنَا فِيهَا حَبًّۭا ﴿٢٧﴾

и правим от нея да поникнат зърна

وَعِنَبًۭا وَقَضْبًۭا ﴿٢٨﴾

и грозде, и зеленина,

وَزَيْتُونًۭا وَنَخْلًۭا ﴿٢٩﴾

и маслини, и палми,

وَحَدَآئِقَ غُلْبًۭا ﴿٣٠﴾

и гъсти градини,

وَفَـٰكِهَةًۭ وَأَبًّۭا ﴿٣١﴾

и плод, и трева -

مَّتَـٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَـٰمِكُمْ ﴿٣٢﴾

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلصَّآخَّةُ ﴿٣٣﴾

И когато Грохотът настъпи,

يَوْمَ يَفِرُّ ٱلْمَرْءُ مِنْ أَخِيهِ ﴿٣٤﴾

в Деня, когато мъжът избяга от брат си

وَأُمِّهِۦ وَأَبِيهِ ﴿٣٥﴾

и от майка си, и от баща си,

وَصَـٰحِبَتِهِۦ وَبَنِيهِ ﴿٣٦﴾

и от жена си, и от децата си -

لِكُلِّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ يَوْمَئِذٍۢ شَأْنٌۭ يُغْنِيهِ ﴿٣٧﴾

всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ مُّسْفِرَةٌۭ ﴿٣٨﴾

Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,

ضَاحِكَةٌۭ مُّسْتَبْشِرَةٌۭ ﴿٣٩﴾

засмени, възрадвани,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍ عَلَيْهَا غَبَرَةٌۭ ﴿٤٠﴾

а по други в този Ден ще има прах,

تَرْهَقُهَا قَتَرَةٌ ﴿٤١﴾

ще ги покрива чернилка.

أُو۟لَـٰٓئِكَ هُمُ ٱلْكَفَرَةُ ٱلْفَجَرَةُ ﴿٤٢﴾

Тези са неверниците, нечестивците.