Четете Сура Al-Haqqa

وَجَآءَ فِرْعَوْنُ وَمَن قَبْلَهُۥ وَٱلْمُؤْتَفِكَـٰتُ بِٱلْخَاطِئَةِ ﴿٩﴾

И Фараонът, и онези преди него, и сринатите [селища на Лут] вършеха грях.

فَعَصَوْا۟ رَسُولَ رَبِّهِمْ فَأَخَذَهُمْ أَخْذَةًۭ رَّابِيَةً ﴿١٠﴾

И се възпротивиха на пратеника от своя Господ, затова Той с мощ ги сграбчи.

إِنَّا لَمَّا طَغَا ٱلْمَآءُ حَمَلْنَـٰكُمْ فِى ٱلْجَارِيَةِ ﴿١١﴾

Когато водата преля, Ние ви понесохме в плаващия Ковчег,

لِنَجْعَلَهَا لَكُمْ تَذْكِرَةًۭ وَتَعِيَهَآ أُذُنٌۭ وَٰعِيَةٌۭ ﴿١٢﴾

за да го сторим поука за вас и да го запомнят помнещи уши.

فَإِذَا نُفِخَ فِى ٱلصُّورِ نَفْخَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ﴿١٣﴾

И когато се протръби с Рога първия път,

وَحُمِلَتِ ٱلْأَرْضُ وَٱلْجِبَالُ فَدُكَّتَا دَكَّةًۭ وَٰحِدَةًۭ ﴿١٤﴾

и бъдат вдигнати земята и планините, и бъдат натрошени с един удар,

فَيَوْمَئِذٍۢ وَقَعَتِ ٱلْوَاقِعَةُ ﴿١٥﴾

тогава ще се случи Събитието.

وَٱنشَقَّتِ ٱلسَّمَآءُ فَهِىَ يَوْمَئِذٍۢ وَاهِيَةٌۭ ﴿١٦﴾

И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо в този Ден.

وَٱلْمَلَكُ عَلَىٰٓ أَرْجَآئِهَا ۚ وَيَحْمِلُ عَرْشَ رَبِّكَ فَوْقَهُمْ يَوْمَئِذٍۢ ثَمَـٰنِيَةٌۭ ﴿١٧﴾

И ангелите ще са по краищата му. В този Ден осмина [от тях] ще носят Трона на твоя Господ.

يَوْمَئِذٍۢ تُعْرَضُونَ لَا تَخْفَىٰ مِنكُمْ خَافِيَةٌۭ ﴿١٨﴾

В този Ден ще бъдете изправени [пред Аллах]. Не ще бъде скрита и една ваша тайна.

فَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَـٰبَهُۥ بِيَمِينِهِۦ فَيَقُولُ هَآؤُمُ ٱقْرَءُوا۟ كِتَـٰبِيَهْ ﴿١٩﴾

И онзи, чиято книга му се даде в десницата, ще каже: “Ето ви, прочетете моята книга!

إِنِّى ظَنَنتُ أَنِّى مُلَـٰقٍ حِسَابِيَهْ ﴿٢٠﴾

Предполагах, че ще получа своята равносметка.”

فَهُوَ فِى عِيشَةٍۢ رَّاضِيَةٍۢ ﴿٢١﴾

И ще живее в доволство

فِى جَنَّةٍ عَالِيَةٍۢ ﴿٢٢﴾

сред въздигната Градина.

قُطُوفُهَا دَانِيَةٌۭ ﴿٢٣﴾

Плодовете й ще са сведени.

كُلُوا۟ وَٱشْرَبُوا۟ هَنِيٓـًٔۢا بِمَآ أَسْلَفْتُمْ فِى ٱلْأَيَّامِ ٱلْخَالِيَةِ ﴿٢٤﴾

Яжте и пийте със здраве за онова, което сте вършили преди, в отминалите дни!

وَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَـٰبَهُۥ بِشِمَالِهِۦ فَيَقُولُ يَـٰلَيْتَنِى لَمْ أُوتَ كِتَـٰبِيَهْ ﴿٢٥﴾

А онзи, чиято книга му се даде в левицата, ще каже: “О, да не ми бе давана моята книга

وَلَمْ أَدْرِ مَا حِسَابِيَهْ ﴿٢٦﴾

и да не бях узнал каква е моята равносметка!

يَـٰلَيْتَهَا كَانَتِ ٱلْقَاضِيَةَ ﴿٢٧﴾

О, да бе приключило всичко [със смъртта]!

مَآ أَغْنَىٰ عَنِّى مَالِيَهْ ۜ ﴿٢٨﴾

Не ме избави моето богатство.

هَلَكَ عَنِّى سُلْطَـٰنِيَهْ ﴿٢٩﴾

Пропадна моята власт.”

خُذُوهُ فَغُلُّوهُ ﴿٣٠﴾

Хванете го и го оковете!

ثُمَّ ٱلْجَحِيمَ صَلُّوهُ ﴿٣١﴾

После в Ада го горете!

ثُمَّ فِى سِلْسِلَةٍۢ ذَرْعُهَا سَبْعُونَ ذِرَاعًۭا فَٱسْلُكُوهُ ﴿٣٢﴾

После го нанижете на верига, дълга седемдесет лакти!

إِنَّهُۥ كَانَ لَا يُؤْمِنُ بِٱللَّهِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٣٣﴾

Не повярва той в Аллах, Превеликия.

وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ﴿٣٤﴾

И не подканваше да бъде нахранен нуждаещият се,

فَلَيْسَ لَهُ ٱلْيَوْمَ هَـٰهُنَا حَمِيمٌۭ ﴿٣٥﴾

затова Днес няма тук за него  ближен,

وَلَا طَعَامٌ إِلَّا مِنْ غِسْلِينٍۢ ﴿٣٦﴾

нито храна освен кръв и гной.

لَّا يَأْكُلُهُۥٓ إِلَّا ٱلْخَـٰطِـُٔونَ ﴿٣٧﴾

Ядат я само грешниците.”

فَلَآ أُقْسِمُ بِمَا تُبْصِرُونَ ﴿٣٨﴾

Ала не! Кълна се в това, което съзирате

وَمَا لَا تُبْصِرُونَ ﴿٣٩﴾

и в това, което не съзирате,

إِنَّهُۥ لَقَوْلُ رَسُولٍۢ كَرِيمٍۢ ﴿٤٠﴾

наистина то е слово на достоен Пратеник,

وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَاعِرٍۢ ۚ قَلِيلًۭا مَّا تُؤْمِنُونَ ﴿٤١﴾

а не е слово на поет. Но вие малко вярвате.

وَلَا بِقَوْلِ كَاهِنٍۢ ۚ قَلِيلًۭا مَّا تَذَكَّرُونَ ﴿٤٢﴾

И не е слово на гадател. Ала малко се поучавате.

تَنزِيلٌۭ مِّن رَّبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٤٣﴾

Низпослание от Господа на световете.

وَلَوْ تَقَوَّلَ عَلَيْنَا بَعْضَ ٱلْأَقَاوِيلِ ﴿٤٤﴾

И ако той Ни приписваше някакви слова,

لَأَخَذْنَا مِنْهُ بِٱلْيَمِينِ ﴿٤٥﴾

щяхме да го сграбчим с Десницата,

ثُمَّ لَقَطَعْنَا مِنْهُ ٱلْوَتِينَ ﴿٤٦﴾

после да му прережем аортата.

فَمَا مِنكُم مِّنْ أَحَدٍ عَنْهُ حَـٰجِزِينَ ﴿٤٧﴾

И никой сред вас не ще Ни възпре от това.

وَإِنَّهُۥ لَتَذْكِرَةٌۭ لِّلْمُتَّقِينَ ﴿٤٨﴾

То е напомняне за богобоязливите.

وَإِنَّا لَنَعْلَمُ أَنَّ مِنكُم مُّكَذِّبِينَ ﴿٤٩﴾

И добре знаем, че сред вас има отричащи.

وَإِنَّهُۥ لَحَسْرَةٌ عَلَى ٱلْكَـٰفِرِينَ ﴿٥٠﴾

То е скръб за неверниците.

وَإِنَّهُۥ لَحَقُّ ٱلْيَقِينِ ﴿٥١﴾

То е достоверната истина.

فَسَبِّحْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلْعَظِيمِ ﴿٥٢﴾

Затова прославяй името на твоя Господ, Превеликия!