Руку 464 е от Сура Al-Qamar (аяти 23 до 40). Съдържа 18 аята и принадлежи към Джуз 27.
Актуализирано на 05 август 2026 в 16h34
Прочетете цялата страница : Четете Руку 464 от Корана →
كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِٱلنُّذُرِ ﴿23﴾
И самудяните отричаха предупредителите.
فَقَالُوٓا۟ أَبَشَرًۭا مِّنَّا وَٰحِدًۭا نَّتَّبِعُهُۥٓ إِنَّآ إِذًۭا لَّفِى ضَلَـٰلٍۢ وَسُعُرٍ ﴿24﴾
И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние ще изпаднем в заблуда и безумие.
أَءُلْقِىَ ٱلذِّكْرُ عَلَيْهِ مِنۢ بَيْنِنَا بَلْ هُوَ كَذَّابٌ أَشِرٌۭ ﴿25﴾
Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той е надменен лъжец.”
سَيَعْلَمُونَ غَدًۭا مَّنِ ٱلْكَذَّابُ ٱلْأَشِرُ ﴿26﴾
Утре ще научат кой е надменен лъжец.
إِنَّا مُرْسِلُوا۟ ٱلنَّاقَةِ فِتْنَةًۭ لَّهُمْ فَٱرْتَقِبْهُمْ وَٱصْطَبِرْ ﴿27﴾
Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавай ги и търпи!
وَنَبِّئْهُمْ أَنَّ ٱلْمَآءَ قِسْمَةٌۢ بَيْنَهُمْ ۖ كُلُّ شِرْبٍۢ مُّحْتَضَرٌۭ ﴿28﴾
И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! И пиенето на всеки е разпределено.
فَنَادَوْا۟ صَاحِبَهُمْ فَتَعَاطَىٰ فَعَقَرَ ﴿29﴾
Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла.
فَكَيْفَ كَانَ عَذَابِى وَنُذُرِ ﴿30﴾
И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!
إِنَّآ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ صَيْحَةًۭ وَٰحِدَةًۭ فَكَانُوا۟ كَهَشِيمِ ٱلْمُحْتَظِرِ ﴿31﴾
Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухите сламки на сеното.
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا ٱلْقُرْءَانَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍۢ ﴿32﴾
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
كَذَّبَتْ قَوْمُ لُوطٍۭ بِٱلنُّذُرِ ﴿33﴾
И народът на Лут отричаше предупредителите.
إِنَّآ أَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ حَاصِبًا إِلَّآ ءَالَ لُوطٍۢ ۖ نَّجَّيْنَـٰهُم بِسَحَرٍۢ ﴿34﴾
Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен за семейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване -
نِّعْمَةًۭ مِّنْ عِندِنَا ۚ كَذَٰلِكَ نَجْزِى مَن شَكَرَ ﴿35﴾
благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който е признателен.
وَلَقَدْ أَنذَرَهُم بَطْشَتَنَا فَتَمَارَوْا۟ بِٱلنُّذُرِ ﴿36﴾
Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха в предупреждението.
وَلَقَدْ رَٰوَدُوهُ عَن ضَيْفِهِۦ فَطَمَسْنَآ أَعْيُنَهُمْ فَذُوقُوا۟ عَذَابِى وَنُذُرِ ﴿37﴾
И поискаха от него да ги допусне до гостите си, но ослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ صَبَّحَهُم بُكْرَةً عَذَابٌۭ مُّسْتَقِرٌّۭ ﴿38﴾
И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение.
فَذُوقُوا۟ عَذَابِى وَنُذُرِ ﴿39﴾
Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!
وَلَقَدْ يَسَّرْنَا ٱلْقُرْءَانَ لِلذِّكْرِ فَهَلْ مِن مُّدَّكِرٍۢ ﴿40﴾
И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?