Четете Сура Al-Qalam

نٓ ۚ وَٱلْقَلَمِ وَمَا يَسْطُرُونَ ﴿1﴾

Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!

مَآ أَنتَ بِنِعْمَةِ رَبِّكَ بِمَجْنُونٍۢ ﴿2﴾

Ти [о, Мухаммад] - по милостта на твоя Господ - не си луд.

وَإِنَّ لَكَ لَأَجْرًا غَيْرَ مَمْنُونٍۢ ﴿3﴾

За теб има несекваща награда.

وَإِنَّكَ لَعَلَىٰ خُلُقٍ عَظِيمٍۢ ﴿4﴾

Ти наистина имаш велик нрав.

فَسَتُبْصِرُ وَيُبْصِرُونَ ﴿5﴾

Ти ще видиш и те ще видят

بِأَييِّكُمُ ٱلْمَفْتُونُ ﴿6﴾

кой от вас е безумният.

إِنَّ رَبَّكَ هُوَ أَعْلَمُ بِمَن ضَلَّ عَن سَبِيلِهِۦ وَهُوَ أَعْلَمُ بِٱلْمُهْتَدِينَ ﴿7﴾

Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговия път и най-добре Той знае напътените.

فَلَا تُطِعِ ٱلْمُكَذِّبِينَ ﴿8﴾

И не се покорявай на отричащите!

وَدُّوا۟ لَوْ تُدْهِنُ فَيُدْهِنُونَ ﴿9﴾

Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

وَلَا تُطِعْ كُلَّ حَلَّافٍۢ مَّهِينٍ ﴿10﴾

И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

هَمَّازٍۢ مَّشَّآءٍۭ بِنَمِيمٍۢ ﴿11﴾

клеветник, който разнася сплетни,

مَّنَّاعٍۢ لِّلْخَيْرِ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ ﴿12﴾

възпира доброто, престъпва, съгрешава,

عُتُلٍّۭ بَعْدَ ذَٰلِكَ زَنِيمٍ ﴿13﴾

грубиян и дори извънбрачен син.

أَن كَانَ ذَا مَالٍۢ وَبَنِينَ ﴿14﴾

А тъй като има богатство и синове,

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ ءَايَـٰتُنَا قَالَ أَسَـٰطِيرُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿15﴾

когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

سَنَسِمُهُۥ عَلَى ٱلْخُرْطُومِ ﴿16﴾

Ще го бележим по носа.

إِنَّا بَلَوْنَـٰهُمْ كَمَا بَلَوْنَآ أَصْحَـٰبَ ٱلْجَنَّةِ إِذْ أَقْسَمُوا۟ لَيَصْرِمُنَّهَا مُصْبِحِينَ ﴿17﴾

Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината, когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.

وَلَا يَسْتَثْنُونَ ﴿18﴾

И да не правят изключение.

فَطَافَ عَلَيْهَا طَآئِفٌۭ مِّن رَّبِّكَ وَهُمْ نَآئِمُونَ ﴿19﴾

И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.

فَأَصْبَحَتْ كَٱلصَّرِيمِ ﴿20﴾

И тя стана като черна нощ.

فَتَنَادَوْا۟ مُصْبِحِينَ ﴿21﴾

И си викаха един другиму на сутринта:

أَنِ ٱغْدُوا۟ عَلَىٰ حَرْثِكُمْ إِن كُنتُمْ صَـٰرِمِينَ ﴿22﴾

“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”

فَٱنطَلَقُوا۟ وَهُمْ يَتَخَـٰفَتُونَ ﴿23﴾

И се отправиха, шепнейки един на друг:

أَن لَّا يَدْخُلَنَّهَا ٱلْيَوْمَ عَلَيْكُم مِّسْكِينٌۭ ﴿24﴾

“Днес да не влиза там при вас бедняк!”

وَغَدَوْا۟ عَلَىٰ حَرْدٍۢ قَـٰدِرِينَ ﴿25﴾

И тръгнаха в зори с твърдо намерение.

فَلَمَّا رَأَوْهَا قَالُوٓا۟ إِنَّا لَضَآلُّونَ ﴿26﴾

И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.

بَلْ نَحْنُ مَحْرُومُونَ ﴿27﴾

Не, ние сме лишени.”

قَالَ أَوْسَطُهُمْ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ لَوْلَا تُسَبِّحُونَ ﴿28﴾

Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах - защо не прославяте Аллах?”

قَالُوا۟ سُبْحَـٰنَ رَبِّنَآ إِنَّا كُنَّا ظَـٰلِمِينَ ﴿29﴾

Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”

فَأَقْبَلَ بَعْضُهُمْ عَلَىٰ بَعْضٍۢ يَتَلَـٰوَمُونَ ﴿30﴾

И започнаха взаимно да се укоряват.

قَالُوا۟ يَـٰوَيْلَنَآ إِنَّا كُنَّا طَـٰغِينَ ﴿31﴾

Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!

عَسَىٰ رَبُّنَآ أَن يُبْدِلَنَا خَيْرًۭا مِّنْهَآ إِنَّآ إِلَىٰ رَبِّنَا رَٰغِبُونَ ﴿32﴾

Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние нашия Господ умоляваме.”

كَذَٰلِكَ ٱلْعَذَابُ ۖ وَلَعَذَابُ ٱلْـَٔاخِرَةِ أَكْبَرُ ۚ لَوْ كَانُوا۟ يَعْلَمُونَ ﴿33﴾

Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот е по-голямо, ако знаят.

إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّـٰتِ ٱلنَّعِيمِ ﴿34﴾

Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините на блаженството.

أَفَنَجْعَلُ ٱلْمُسْلِمِينَ كَٱلْمُجْرِمِينَ ﴿35﴾

Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като престъпниците?

مَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ﴿36﴾

Какво ви е, така да отсъждате?

أَمْ لَكُمْ كِتَـٰبٌۭ فِيهِ تَدْرُسُونَ ﴿37﴾

Или имате книга, от която се учите,

إِنَّ لَكُمْ فِيهِ لَمَا تَخَيَّرُونَ ﴿38﴾

и в нея имате, каквото изберете?

أَمْ لَكُمْ أَيْمَـٰنٌ عَلَيْنَا بَـٰلِغَةٌ إِلَىٰ يَوْمِ ٱلْقِيَـٰمَةِ ۙ إِنَّ لَكُمْ لَمَا تَحْكُمُونَ ﴿39﴾

Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението да имате онова, което сами отсъждате?

سَلْهُمْ أَيُّهُم بِذَٰلِكَ زَعِيمٌ ﴿40﴾

Питай ги кой от тях е поръчител за това?

أَمْ لَهُمْ شُرَكَآءُ فَلْيَأْتُوا۟ بِشُرَكَآئِهِمْ إِن كَانُوا۟ صَـٰدِقِينَ ﴿41﴾

Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници - ако говорят истината -

يَوْمَ يُكْشَفُ عَن سَاقٍۢ وَيُدْعَوْنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ فَلَا يَسْتَطِيعُونَ ﴿42﴾

в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат приканени да се поклонят, а не ще могат.

خَـٰشِعَةً أَبْصَـٰرُهُمْ تَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌۭ ۖ وَقَدْ كَانُوا۟ يُدْعَوْنَ إِلَى ٱلسُّجُودِ وَهُمْ سَـٰلِمُونَ ﴿43﴾

Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани да се покланят, когато бяха здрави.

فَذَرْنِى وَمَن يُكَذِّبُ بِهَـٰذَا ٱلْحَدِيثِ ۖ سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لَا يَعْلَمُونَ ﴿44﴾

Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест! Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.

وَأُمْلِى لَهُمْ ۚ إِنَّ كَيْدِى مَتِينٌ ﴿45﴾

Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.

أَمْ تَسْـَٔلُهُمْ أَجْرًۭا فَهُم مِّن مَّغْرَمٍۢ مُّثْقَلُونَ ﴿46﴾

Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?

أَمْ عِندَهُمُ ٱلْغَيْبُ فَهُمْ يَكْتُبُونَ ﴿47﴾

Или при тях е неведомото и те го записват?

فَٱصْبِرْ لِحُكْمِ رَبِّكَ وَلَا تَكُن كَصَاحِبِ ٱلْحُوتِ إِذْ نَادَىٰ وَهُوَ مَكْظُومٌۭ ﴿48﴾

Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб!

لَّوْلَآ أَن تَدَٰرَكَهُۥ نِعْمَةٌۭ مِّن رَّبِّهِۦ لَنُبِذَ بِٱلْعَرَآءِ وَهُوَ مَذْمُومٌۭ ﴿49﴾

Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше да е изхвърлен на голия бряг с упрек.

فَٱجْتَبَـٰهُ رَبُّهُۥ فَجَعَلَهُۥ مِنَ ٱلصَّـٰلِحِينَ ﴿50﴾

Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.

وَإِن يَكَادُ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ لَيُزْلِقُونَكَ بِأَبْصَـٰرِهِمْ لَمَّا سَمِعُوا۟ ٱلذِّكْرَ وَيَقُولُونَ إِنَّهُۥ لَمَجْنُونٌۭ ﴿51﴾

И едва не те сразяват с погледи неверниците, когато слушат Напомнянето6, и казват: “Той е луд.”

وَمَا هُوَ إِلَّا ذِكْرٌۭ لِّلْعَـٰلَمِينَ ﴿52﴾

А то не е друго освен напомняне за световете.