Начало > Молитва върху Пророка > Кога се благославя Пророка
Молитвата върху Пророка е зикр за всеки момент: всяко споменаване на неговото име я повиква. Някои моменти имат освен това точно текстово основание; ето ги, хадис по хадис.
На тази страница
Актуализирано на 05 октомври 2026 в 13h13
📖 4 мин четенеТова е основното правило: когато Пророкът бъде наречен, отговаря се с „салляллаху алейхи уа саллям“. Автентичните текстове го правят белег на щедро сърце: „Скъперникът е онзи, при когото името ми се споменава, без той да ме благослови“ (ат-Тирмизи, хасан сахих; Муслим предава същия смисъл). Обратно, традицията предава, че Аллах връща на Пророка духа, за да отговори на саляма на всеки: „Никой не те приветства, без Аллах да ми върне духа, за да му върна саляма“ (Абу Дауд, достоверен иснад).
В друг план, Пророкът е казал: „Който седне на място, в което не споменава Аллах, ще изпита от Него съжаление, и който легне на ложе, в което не Го споменава, ще изпита от Него съжаление“ (Абу Дауд, 4856): събранията, в които се споменава Аллах и Неговият Пророк, са защитени от съжаление, а молитвата върху Пророка е тяхното най-добро завършване.
„Когато чуете призива, казвайте както казва мюеззинът, после ме благословете: който ме благослови веднъж, Аллах го благославя десет пъти. После поискайте от Аллах ал-Васила (най-високата степен в Рая): тя е ранг, който не подхожда на никого освен на един слуга на Аллах, и аз се надявам да бъда той. Който поиска за мен ал-Васила, ще получи моето застъпничество.“
Муслим в своя Сахих (384); същият текст в Абу Дауд (523) и Рияд ас-Салихин (1037)
Факихите са единни: молитвата върху Пророка след азана е препоръчана (машруа), без разминаване, отбелязано в сборниците; татвибът („намазът е по-добър от съня“) от своя страна е собственост само на азана на фаджра.
Молитвата върху Пророка има своето постоянно място в ташаххуда, преди финалния салям. Всички учени установяват нейната позволеност; по нейния ранг аш-Шафии я смята за задължителна в последното седене, докато ханафитите, маликитите и Ахмад в едно предаване я правят сунна. Научената формула е салат Ибрахимия: виж как се благославя Пророка.
„Умножете молитвата върху мен в деня на петъка и в нощта на петъка; който ме благослови веднъж, Аллах го благославя десет пъти.“
Ал-Байхаки в ас-Сунан ал-Кубра (5994)
Петъкът е денят, в който „молитвата на общността се представя пред Пророка“ (Абу Дауд, 1047, иснад, оценен като достоверен от ан-Навави): онзи, който е го благославял най-много в този ден, ще бъде най-близкият до него по ранг (същият смисъл при Ал-Байхаки, 5995). Ат-Тирмизи (488) напомня също, че това е „най-добрият ден, в който е изгрявало слънцето“.
„Дуата стои окачена между небето и земята, и нищо от това, което съдържа, не се възкачва, преди да си благословил своя Пророк.“
ат-Тирмизи (486), предадено от Омар ибн ал-Хаттаб
И Пророкът е научил Фудала ибн Убайд: „Когато някой от вас отправя дуа, нека започне с възхвала на своя Господ, после нека благослови Пророка, а после нека прави дуа както иска“ (Абу Дауд и ат-Тирмизи, „хасан сахих“). Възхвала първо, молитва върху Пророка след нея, молба накрая: това е редът, който кара дуата да се възкачва.
Прочетете също
Да, това е основното правило, установено с текстовете; хадисите правят пропускането белег на скъперничество на сърцето и обещават десет благословения от Аллах за едно.
Повтарят се фразите на призива, после се благословя Пророкът, после се моли за ал-Васила: този, който я поиска за Пророка, получава неговото застъпничество (Муслим, 384).
Там тя е силно препоръчана (ден и нощ), не е правна задължителност; умножението е заповядано с хадисите, а молитвата на общността се представя пред Пророка (Абу Дауд, 1047).
Не: „молитвата ви ме достига, където и да сте“ (Абу Дауд, достоверен иснад); Пророкът е забранил и гробът му да се превръща в празник.