Четете Страница 373 от Корана

إِنْ هَـٰذَآ إِلَّا خُلُقُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿137﴾

Това са само обичаите на предците.

وَمَا نَحْنُ بِمُعَذَّبِينَ ﴿138﴾

И не ще бъдем измъчвани.”

فَكَذَّبُوهُ فَأَهْلَكْنَـٰهُمْ ۗ إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَـَٔايَةًۭ ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿139﴾

И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلْعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ ﴿140﴾

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

كَذَّبَتْ ثَمُودُ ٱلْمُرْسَلِينَ ﴿141﴾

И самудяните взеха пратениците за лъжци.

إِذْ قَالَ لَهُمْ أَخُوهُمْ صَـٰلِحٌ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿142﴾

Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

إِنِّى لَكُمْ رَسُولٌ أَمِينٌۭ ﴿143﴾

Аз съм доверен пратеник за вас,

فَٱتَّقُوا۟ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿144﴾

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَمَآ أَسْـَٔلُكُمْ عَلَيْهِ مِنْ أَجْرٍ ۖ إِنْ أَجْرِىَ إِلَّا عَلَىٰ رَبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿145﴾

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Господа на световете.

أَتُتْرَكُونَ فِى مَا هَـٰهُنَآ ءَامِنِينَ ﴿146﴾

Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

فِى جَنَّـٰتٍۢ وَعُيُونٍۢ ﴿147﴾

сред градини и извори,

وَزُرُوعٍۢ وَنَخْلٍۢ طَلْعُهَا هَضِيمٌۭ ﴿148﴾

и насаждения, и палми с узрял плод,

وَتَنْحِتُونَ مِنَ ٱلْجِبَالِ بُيُوتًۭا فَـٰرِهِينَ ﴿149﴾

и да изсичате умело в планините домове?

فَٱتَّقُوا۟ ٱللَّهَ وَأَطِيعُونِ ﴿150﴾

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

وَلَا تُطِيعُوٓا۟ أَمْرَ ٱلْمُسْرِفِينَ ﴿151﴾

И не слушайте повелята на престъпващите,

ٱلَّذِينَ يُفْسِدُونَ فِى ٱلْأَرْضِ وَلَا يُصْلِحُونَ ﴿152﴾

които рушат по земята и не поправят!”

قَالُوٓا۟ إِنَّمَآ أَنتَ مِنَ ٱلْمُسَحَّرِينَ ﴿153﴾

Казаха: “Ти си само омагьосан.

مَآ أَنتَ إِلَّا بَشَرٌۭ مِّثْلُنَا فَأْتِ بِـَٔايَةٍ إِن كُنتَ مِنَ ٱلصَّـٰدِقِينَ ﴿154﴾

Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

قَالَ هَـٰذِهِۦ نَاقَةٌۭ لَّهَا شِرْبٌۭ وَلَكُمْ شِرْبُ يَوْمٍۢ مَّعْلُومٍۢ ﴿155﴾

Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

وَلَا تَمَسُّوهَا بِسُوٓءٍۢ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابُ يَوْمٍ عَظِيمٍۢ ﴿156﴾

И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

فَعَقَرُوهَا فَأَصْبَحُوا۟ نَـٰدِمِينَ ﴿157﴾

Но я заклаха, после съжаляваха.

فَأَخَذَهُمُ ٱلْعَذَابُ ۗ إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَـَٔايَةًۭ ۖ وَمَا كَانَ أَكْثَرُهُم مُّؤْمِنِينَ ﴿158﴾

И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

وَإِنَّ رَبَّكَ لَهُوَ ٱلْعَزِيزُ ٱلرَّحِيمُ ﴿159﴾

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.