Четете Страница 535 от Корана

يَطُوفُ عَلَيْهِمْ وِلْدَٰنٌۭ مُّخَلَّدُونَ ﴿١٧﴾

Вечномлади юноши им поднасят

بِأَكْوَابٍۢ وَأَبَارِيقَ وَكَأْسٍۢ مِّن مَّعِينٍۢ ﴿١٨﴾

бокали и кани, и чаши [вино] от извор.

لَّا يُصَدَّعُونَ عَنْهَا وَلَا يُنزِفُونَ ﴿١٩﴾

Не ще ги боли глава от това и не ще губят ум.

وَفَـٰكِهَةٍۢ مِّمَّا يَتَخَيَّرُونَ ﴿٢٠﴾

И плод, какъвто изберат,

وَلَحْمِ طَيْرٍۢ مِّمَّا يَشْتَهُونَ ﴿٢١﴾

и птиче месо, каквото обичат.

وَحُورٌ عِينٌۭ ﴿٢٢﴾

И ще имат хубавици с големи очи,

كَأَمْثَـٰلِ ٱللُّؤْلُؤِ ٱلْمَكْنُونِ ﴿٢٣﴾

подобни на скрити бисери -

جَزَآءًۢ بِمَا كَانُوا۟ يَعْمَلُونَ ﴿٢٤﴾

въздаяние за делата им.

لَا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًۭا وَلَا تَأْثِيمًا ﴿٢٥﴾

Не ще слушат там нито празнословие, нито подбуда към грях,

إِلَّا قِيلًۭا سَلَـٰمًۭا سَلَـٰمًۭا ﴿٢٦﴾

а само словото: “Мир! Мир!”.

وَأَصْحَـٰبُ ٱلْيَمِينِ مَآ أَصْحَـٰبُ ٱلْيَمِينِ ﴿٢٧﴾

А онези отдясно... Какво ще е за онези отдясно?

فِى سِدْرٍۢ مَّخْضُودٍۢ ﴿٢٨﴾

Сред лотоси без бодли

وَطَلْحٍۢ مَّنضُودٍۢ ﴿٢٩﴾

и натежали бананови дървета,

وَظِلٍّۢ مَّمْدُودٍۢ ﴿٣٠﴾

и просторна сянка,

وَمَآءٍۢ مَّسْكُوبٍۢ ﴿٣١﴾

и лееща се вода,

وَفَـٰكِهَةٍۢ كَثِيرَةٍۢ ﴿٣٢﴾

и обилен плод,

لَّا مَقْطُوعَةٍۢ وَلَا مَمْنُوعَةٍۢ ﴿٣٣﴾

несекващ и невъзбранен,

وَفُرُشٍۢ مَّرْفُوعَةٍ ﴿٣٤﴾

и въздигнати постели.

إِنَّآ أَنشَأْنَـٰهُنَّ إِنشَآءًۭ ﴿٣٥﴾

Сътворихме ги Ние с [прекрасно] сътворяване

فَجَعَلْنَـٰهُنَّ أَبْكَارًا ﴿٣٦﴾

и отредихме да са девици

عُرُبًا أَتْرَابًۭا ﴿٣٧﴾

любещи, връстнички -

لِّأَصْحَـٰبِ ٱلْيَمِينِ ﴿٣٨﴾

за онези отдясно -

ثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿٣٩﴾

група от предците

وَثُلَّةٌۭ مِّنَ ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿٤٠﴾

и група от сетните.

وَأَصْحَـٰبُ ٱلشِّمَالِ مَآ أَصْحَـٰبُ ٱلشِّمَالِ ﴿٤١﴾

А онези отляво... Какво ще е за онези отляво?

فِى سَمُومٍۢ وَحَمِيمٍۢ ﴿٤٢﴾

Сред изгарящ вятър и вряща вода,

وَظِلٍّۢ مِّن يَحْمُومٍۢ ﴿٤٣﴾

и сянка от черен дим,

لَّا بَارِدٍۢ وَلَا كَرِيمٍ ﴿٤٤﴾

нито прохладна, нито приятна.

إِنَّهُمْ كَانُوا۟ قَبْلَ ذَٰلِكَ مُتْرَفِينَ ﴿٤٥﴾

Те живееха сред разкош преди това.

وَكَانُوا۟ يُصِرُّونَ عَلَى ٱلْحِنثِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٤٦﴾

И упорстваха в огромния грях.

وَكَانُوا۟ يَقُولُونَ أَئِذَا مِتْنَا وَكُنَّا تُرَابًۭا وَعِظَـٰمًا أَءِنَّا لَمَبْعُوثُونَ ﴿٤٧﴾

И казваха: “Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина ще бъдем възкресени?

أَوَءَابَآؤُنَا ٱلْأَوَّلُونَ ﴿٤٨﴾

А нима и древните ни предци?”

قُلْ إِنَّ ٱلْأَوَّلِينَ وَٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿٤٩﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “И древните, и сетните

لَمَجْمُوعُونَ إِلَىٰ مِيقَـٰتِ يَوْمٍۢ مَّعْلُومٍۢ ﴿٥٠﴾

наистина ще бъдат събрани по време на знайния Ден.”