Четете Сура An-Naziat

وَٱلنَّـٰزِعَـٰتِ غَرْقًۭا ﴿1﴾

Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила

وَٱلنَّـٰشِطَـٰتِ نَشْطًۭا ﴿2﴾

и в изваждащите [ги] нежно,

وَٱلسَّـٰبِحَـٰتِ سَبْحًۭا ﴿3﴾

и в спускащите се бързо,

فَٱلسَّـٰبِقَـٰتِ سَبْقًۭا ﴿4﴾

и в гонещите се в надпревара,

فَٱلْمُدَبِّرَٰتِ أَمْرًۭا ﴿5﴾

и в изпълняващите повелите!

يَوْمَ تَرْجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ ﴿6﴾

В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена],

تَتْبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ ﴿7﴾

ще последва второто [протръбяване].

قُلُوبٌۭ يَوْمَئِذٍۢ وَاجِفَةٌ ﴿8﴾

Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

أَبْصَـٰرُهَا خَـٰشِعَةٌۭ ﴿9﴾

Погледите им ще бъдат сведени.

يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِى ٱلْحَافِرَةِ ﴿10﴾

Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,

أَءِذَا كُنَّا عِظَـٰمًۭا نَّخِرَةًۭ ﴿11﴾

нима, след като бяхме прогнили кости?”

قَالُوا۟ تِلْكَ إِذًۭا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌۭ ﴿12﴾

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

فَإِنَّمَا هِىَ زَجْرَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ﴿13﴾

То е само едно протръбяване -

فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ ﴿14﴾

и ето всички - възкръснали!

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ ﴿15﴾

[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?

إِذْ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلْوَادِ ٱلْمُقَدَّسِ طُوًى ﴿16﴾

Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа:

ٱذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ ﴿17﴾

“Иди при Фараона! Той престъпи.

فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ ﴿18﴾

И кажи: “Не ще ли се пречистиш,

وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ ﴿19﴾

да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””

فَأَرَىٰهُ ٱلْـَٔايَةَ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿20﴾

И му показа [Муса] най-голямото знамение.

فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ ﴿21﴾

И взе го за лъжа, и се възпротиви.

ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ ﴿22﴾

После се отвърна с упорство.

فَحَشَرَ فَنَادَىٰ ﴿23﴾

И насъбра [хората си], и прогласи.

فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿24﴾

Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”

فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلْـَٔاخِرَةِ وَٱلْأُولَىٰٓ ﴿25﴾

И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَعِبْرَةًۭ لِّمَن يَخْشَىٰٓ ﴿26﴾

В това има поучение за всеки богобоязлив.

ءَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُ ۚ بَنَىٰهَا ﴿27﴾

Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّىٰهَا ﴿28﴾

Въздигна неговия свод и го изравни,

وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَىٰهَا ﴿29﴾

и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

وَٱلْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ ﴿30﴾

и земята след това разпростря.

أَخْرَجَ مِنْهَا مَآءَهَا وَمَرْعَىٰهَا ﴿31﴾

Извади от нея водите и пасбищата й,

وَٱلْجِبَالَ أَرْسَىٰهَا ﴿32﴾

и планините поби

مَتَـٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَـٰمِكُمْ ﴿33﴾

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿34﴾

И когато настъпи Голямото прииждане,

يَوْمَ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَـٰنُ مَا سَعَىٰ ﴿35﴾

тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,

وَبُرِّزَتِ ٱلْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ ﴿36﴾

и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ ﴿37﴾

За който е престъпвал

وَءَاثَرَ ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ﴿38﴾

и е предпочел земния живот,

فَإِنَّ ٱلْجَحِيمَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿39﴾

обиталището е Адът.

وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفْسَ عَنِ ٱلْهَوَىٰ ﴿40﴾

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта,

فَإِنَّ ٱلْجَنَّةَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿41﴾

обиталището е Раят.

يَسْـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَىٰهَا ﴿42﴾

Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”

فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَىٰهَآ ﴿43﴾

Какво [знание имаш] ти да го споменеш?

إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ ﴿44﴾

При твоя Господ е пределът му.

إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَىٰهَا ﴿45﴾

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوٓا۟ إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَىٰهَا ﴿46﴾

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.