Четете Сура An-Naziat

وَٱلنَّـٰزِعَـٰتِ غَرْقًۭا ﴿١﴾

Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила

وَٱلنَّـٰشِطَـٰتِ نَشْطًۭا ﴿٢﴾

и в изваждащите [ги] нежно,

وَٱلسَّـٰبِحَـٰتِ سَبْحًۭا ﴿٣﴾

и в спускащите се бързо,

فَٱلسَّـٰبِقَـٰتِ سَبْقًۭا ﴿٤﴾

и в гонещите се в надпревара,

فَٱلْمُدَبِّرَٰتِ أَمْرًۭا ﴿٥﴾

и в изпълняващите повелите!

يَوْمَ تَرْجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ ﴿٦﴾

В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена],

تَتْبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ ﴿٧﴾

ще последва второто [протръбяване].

قُلُوبٌۭ يَوْمَئِذٍۢ وَاجِفَةٌ ﴿٨﴾

Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

أَبْصَـٰرُهَا خَـٰشِعَةٌۭ ﴿٩﴾

Погледите им ще бъдат сведени.

يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِى ٱلْحَافِرَةِ ﴿١٠﴾

Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,

أَءِذَا كُنَّا عِظَـٰمًۭا نَّخِرَةًۭ ﴿١١﴾

нима, след като бяхме прогнили кости?”

قَالُوا۟ تِلْكَ إِذًۭا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌۭ ﴿١٢﴾

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

فَإِنَّمَا هِىَ زَجْرَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ﴿١٣﴾

То е само едно протръбяване -

فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ ﴿١٤﴾

и ето всички - възкръснали!

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ ﴿١٥﴾

[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?

إِذْ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلْوَادِ ٱلْمُقَدَّسِ طُوًى ﴿١٦﴾

Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа:

ٱذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ ﴿١٧﴾

“Иди при Фараона! Той престъпи.

فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ ﴿١٨﴾

И кажи: “Не ще ли се пречистиш,

وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ ﴿١٩﴾

да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””

فَأَرَىٰهُ ٱلْـَٔايَةَ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿٢٠﴾

И му показа [Муса] най-голямото знамение.

فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ ﴿٢١﴾

И взе го за лъжа, и се възпротиви.

ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ ﴿٢٢﴾

После се отвърна с упорство.

فَحَشَرَ فَنَادَىٰ ﴿٢٣﴾

И насъбра [хората си], и прогласи.

فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿٢٤﴾

Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”

فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلْـَٔاخِرَةِ وَٱلْأُولَىٰٓ ﴿٢٥﴾

И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَعِبْرَةًۭ لِّمَن يَخْشَىٰٓ ﴿٢٦﴾

В това има поучение за всеки богобоязлив.

ءَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُ ۚ بَنَىٰهَا ﴿٢٧﴾

Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّىٰهَا ﴿٢٨﴾

Въздигна неговия свод и го изравни,

وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَىٰهَا ﴿٢٩﴾

и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

وَٱلْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ ﴿٣٠﴾

и земята след това разпростря.

أَخْرَجَ مِنْهَا مَآءَهَا وَمَرْعَىٰهَا ﴿٣١﴾

Извади от нея водите и пасбищата й,

وَٱلْجِبَالَ أَرْسَىٰهَا ﴿٣٢﴾

и планините поби

مَتَـٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَـٰمِكُمْ ﴿٣٣﴾

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿٣٤﴾

И когато настъпи Голямото прииждане,

يَوْمَ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَـٰنُ مَا سَعَىٰ ﴿٣٥﴾

тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,

وَبُرِّزَتِ ٱلْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ ﴿٣٦﴾

и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ ﴿٣٧﴾

За който е престъпвал

وَءَاثَرَ ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ﴿٣٨﴾

и е предпочел земния живот,

فَإِنَّ ٱلْجَحِيمَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿٣٩﴾

обиталището е Адът.

وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفْسَ عَنِ ٱلْهَوَىٰ ﴿٤٠﴾

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта,

فَإِنَّ ٱلْجَنَّةَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿٤١﴾

обиталището е Раят.

يَسْـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَىٰهَا ﴿٤٢﴾

Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”

فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَىٰهَآ ﴿٤٣﴾

Какво [знание имаш] ти да го споменеш?

إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ ﴿٤٤﴾

При твоя Господ е пределът му.

إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَىٰهَا ﴿٤٥﴾

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوٓا۟ إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَىٰهَا ﴿٤٦﴾

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.