Четете Сура Al-Mutaffifin

وَيْلٌۭ لِّلْمُطَفِّفِينَ ﴿١﴾

Горко на ощетяващите,

ٱلَّذِينَ إِذَا ٱكْتَالُوا۟ عَلَى ٱلنَّاسِ يَسْتَوْفُونَ ﴿٢﴾

които щом взимат от хората, изпълват мярката,

وَإِذَا كَالُوهُمْ أَو وَّزَنُوهُمْ يُخْسِرُونَ ﴿٣﴾

а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба!

أَلَا يَظُنُّ أُو۟لَـٰٓئِكَ أَنَّهُم مَّبْعُوثُونَ ﴿٤﴾

Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени

لِيَوْمٍ عَظِيمٍۢ ﴿٥﴾

за великия Ден -

يَوْمَ يَقُومُ ٱلنَّاسُ لِرَبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٦﴾

Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете?

كَلَّآ إِنَّ كِتَـٰبَ ٱلْفُجَّارِ لَفِى سِجِّينٍۢ ﴿٧﴾

Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا سِجِّينٌۭ ﴿٨﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

كِتَـٰبٌۭ مَّرْقُومٌۭ ﴿٩﴾

Книга ясно записана.

وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿١٠﴾

Горко в този Ден за отричащите,

ٱلَّذِينَ يُكَذِّبُونَ بِيَوْمِ ٱلدِّينِ ﴿١١﴾

които взимат за лъжа Съдния ден!

وَمَا يُكَذِّبُ بِهِۦٓ إِلَّا كُلُّ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ ﴿١٢﴾

Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник.

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ ءَايَـٰتُنَا قَالَ أَسَـٰطِيرُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿١٣﴾

Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

كَلَّا ۖ بَلْ ۜ رَانَ عَلَىٰ قُلُوبِهِم مَّا كَانُوا۟ يَكْسِبُونَ ﴿١٤﴾

Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

كَلَّآ إِنَّهُمْ عَن رَّبِّهِمْ يَوْمَئِذٍۢ لَّمَحْجُوبُونَ ﴿١٥﴾

Ала не! Тогава не ще бъдат допуснати до своя Господ.

ثُمَّ إِنَّهُمْ لَصَالُوا۟ ٱلْجَحِيمِ ﴿١٦﴾

После ще горят в Ада.

ثُمَّ يُقَالُ هَـٰذَا ٱلَّذِى كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ﴿١٧﴾

После ще се каже: “Това е, което отричахте!”

كَلَّآ إِنَّ كِتَـٰبَ ٱلْأَبْرَارِ لَفِى عِلِّيِّينَ ﴿١٨﴾

Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا عِلِّيُّونَ ﴿١٩﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

كِتَـٰبٌۭ مَّرْقُومٌۭ ﴿٢٠﴾

Книга ясно записана.

يَشْهَدُهُ ٱلْمُقَرَّبُونَ ﴿٢١﴾

Свидетелстват за нея приближените.

إِنَّ ٱلْأَبْرَارَ لَفِى نَعِيمٍ ﴿٢٢﴾

Праведниците са в блаженство,

عَلَى ٱلْأَرَآئِكِ يَنظُرُونَ ﴿٢٣﴾

от престоли гледат [към техния Господ].

تَعْرِفُ فِى وُجُوهِهِمْ نَضْرَةَ ٱلنَّعِيمِ ﴿٢٤﴾

Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството.

يُسْقَوْنَ مِن رَّحِيقٍۢ مَّخْتُومٍ ﴿٢٥﴾

Ще им се поднесе запечатано, пребистро питие.

خِتَـٰمُهُۥ مِسْكٌۭ ۚ وَفِى ذَٰلِكَ فَلْيَتَنَافَسِ ٱلْمُتَنَـٰفِسُونَ ﴿٢٦﴾

Дори утайката му е като [ухание на] мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

وَمِزَاجُهُۥ مِن تَسْنِيمٍ ﴿٢٧﴾

Сместа му е от Тасним -

عَيْنًۭا يَشْرَبُ بِهَا ٱلْمُقَرَّبُونَ ﴿٢٨﴾

извор, от който пият приближените.

إِنَّ ٱلَّذِينَ أَجْرَمُوا۟ كَانُوا۟ مِنَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ يَضْحَكُونَ ﴿٢٩﴾

Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха.

وَإِذَا مَرُّوا۟ بِهِمْ يَتَغَامَزُونَ ﴿٣٠﴾

И когато минаваха край тях, си смигваха.

وَإِذَا ٱنقَلَبُوٓا۟ إِلَىٰٓ أَهْلِهِمُ ٱنقَلَبُوا۟ فَكِهِينَ ﴿٣١﴾

И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени.

وَإِذَا رَأَوْهُمْ قَالُوٓا۟ إِنَّ هَـٰٓؤُلَآءِ لَضَآلُّونَ ﴿٣٢﴾

И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.”

وَمَآ أُرْسِلُوا۟ عَلَيْهِمْ حَـٰفِظِينَ ﴿٣٣﴾

А те не бяха пратени за техни надзиратели.

فَٱلْيَوْمَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ مِنَ ٱلْكُفَّارِ يَضْحَكُونَ ﴿٣٤﴾

Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците.

عَلَى ٱلْأَرَآئِكِ يَنظُرُونَ ﴿٣٥﴾

От престоли гледат.

هَلْ ثُوِّبَ ٱلْكُفَّارُ مَا كَانُوا۟ يَفْعَلُونَ ﴿٣٦﴾

Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили?