Четете Сура Al-Qiyama

لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿1﴾

Кълна се в Деня на възкресението.

وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿2﴾

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَـٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿3﴾

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

بَلَىٰ قَـٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿4﴾

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَـٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿5﴾

Ала човек упорства в греха си

يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَـٰمَةِ ﴿6﴾

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿7﴾

Тогава, когато погледът се заслепи

وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ﴿8﴾

и луната се затъмни,

وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿9﴾

и слънцето, и луната се слеят,

يَقُولُ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿10﴾

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿11﴾

Ала не! Няма убежище.

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿12﴾

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

يُنَبَّؤُا۟ ٱلْإِنسَـٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿13﴾

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

بَلِ ٱلْإِنسَـٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿14﴾

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿15﴾

дори да дава извинения.

لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿16﴾

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿17﴾

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

فَإِذَا قَرَأْنَـٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿18﴾

И когато го четем, следвай неговото четене!

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿19﴾

После неговото разясняване е Наша грижа.

كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ﴿20﴾

Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

وَتَذَرُونَ ٱلْـَٔاخِرَةَ ﴿21﴾

и изоставяте отвъдния.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ﴿22﴾

Едни лица в този Ден ще възсияят,

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ﴿23﴾

към своя Господ ще гледат,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ﴿24﴾

а други в този Ден ще бъдат мрачни,

تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ﴿25﴾

ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.

كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ﴿26﴾

А когато душата стигне гръкляна

وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ﴿27﴾

и се рече: “Кой ще те избави?”,

وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ﴿28﴾

и той се убеди, че [това] е раздялата,

وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿29﴾

и се преплете крак с крак -

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ﴿30﴾

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿31﴾

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

وَلَـٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿32﴾

Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ﴿33﴾

а отричаше и се отвръщаше.

أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿34﴾

После отиваше при своите хора с горделива походка.

ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ﴿35﴾

Горко ти, горко!

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَـٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿36﴾

И отново - горко ти, горко!

أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ﴿37﴾

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿38﴾

После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿39﴾

И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.

أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَـٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْـِۧىَ ٱلْمَوْتَىٰ ﴿40﴾

Нима Той не е способен да съживи мъртвите?