Четете Хизб 60 от Корана

بَلْ تُؤْثِرُونَ ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ﴿١٦﴾

Да, предпочитате земния живот,

وَٱلْـَٔاخِرَةُ خَيْرٌۭ وَأَبْقَىٰٓ ﴿١٧﴾

но отвъдният е по-хубав и по-дълготраен.

إِنَّ هَـٰذَا لَفِى ٱلصُّحُفِ ٱلْأُولَىٰ ﴿١٨﴾

Това е [записано] в предишните писания -

صُحُفِ إِبْرَٰهِيمَ وَمُوسَىٰ ﴿١٩﴾

писанията на Ибрахим и на Муса.

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ ٱلْغَـٰشِيَةِ ﴿١﴾

Стигна ли до теб разказът за Всепокриващия ден?

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍ خَـٰشِعَةٌ ﴿٢﴾

Едни лица в този Ден ще са сведени,

عَامِلَةٌۭ نَّاصِبَةٌۭ ﴿٣﴾

обременени, изнурени,

تَصْلَىٰ نَارًا حَامِيَةًۭ ﴿٤﴾

ще горят в пламтящ огън,

تُسْقَىٰ مِنْ عَيْنٍ ءَانِيَةٍۢ ﴿٥﴾

ще им се даде от кипящ извор да пият,

لَّيْسَ لَهُمْ طَعَامٌ إِلَّا مِن ضَرِيعٍۢ ﴿٦﴾

не ще имат друга храна освен от тръни,

لَّا يُسْمِنُ وَلَا يُغْنِى مِن جُوعٍۢ ﴿٧﴾

които нито угояват, нито избавят от глад.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاعِمَةٌۭ ﴿٨﴾

А други лица в този Ден ще са блажени,

لِّسَعْيِهَا رَاضِيَةٌۭ ﴿٩﴾

поради своето старание - доволни,

فِى جَنَّةٍ عَالِيَةٍۢ ﴿١٠﴾

във възвишена Градина.

لَّا تَسْمَعُ فِيهَا لَـٰغِيَةًۭ ﴿١١﴾

Не ще слушат в нея празнословие.

فِيهَا عَيْنٌۭ جَارِيَةٌۭ ﴿١٢﴾

Има там течащ извор.

فِيهَا سُرُرٌۭ مَّرْفُوعَةٌۭ ﴿١٣﴾

Има там въздигнати престоли

وَأَكْوَابٌۭ مَّوْضُوعَةٌۭ ﴿١٤﴾

и готови чаши,

وَنَمَارِقُ مَصْفُوفَةٌۭ ﴿١٥﴾

и подредени възглавници,

وَزَرَابِىُّ مَبْثُوثَةٌ ﴿١٦﴾

и разстлани килими.

أَفَلَا يَنظُرُونَ إِلَى ٱلْإِبِلِ كَيْفَ خُلِقَتْ ﴿١٧﴾

И нима не виждат как бяха сътворени камилите

وَإِلَى ٱلسَّمَآءِ كَيْفَ رُفِعَتْ ﴿١٨﴾

и как бе въздигнато небето,

وَإِلَى ٱلْجِبَالِ كَيْفَ نُصِبَتْ ﴿١٩﴾

и как бяха възправени планините,

وَإِلَى ٱلْأَرْضِ كَيْفَ سُطِحَتْ ﴿٢٠﴾

и как бе разпростряна земята?

فَذَكِّرْ إِنَّمَآ أَنتَ مُذَكِّرٌۭ ﴿٢١﴾

И напомняй! Ти си само за да напомняш.

لَّسْتَ عَلَيْهِم بِمُصَيْطِرٍ ﴿٢٢﴾

Не си над тях властващ,

إِلَّا مَن تَوَلَّىٰ وَكَفَرَ ﴿٢٣﴾

но който се отвърне и не повярва,

فَيُعَذِّبُهُ ٱللَّهُ ٱلْعَذَابَ ٱلْأَكْبَرَ ﴿٢٤﴾

него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада].

إِنَّ إِلَيْنَآ إِيَابَهُمْ ﴿٢٥﴾

При Нас е тяхното завръщане.

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا حِسَابَهُم ﴿٢٦﴾

После Наша грижа е тяхната равносметка.

وَٱلْفَجْرِ ﴿١﴾

Кълна се в зората

وَلَيَالٍ عَشْرٍۢ ﴿٢﴾

и в десетте нощи [от месеца за поклонение хадж],

وَٱلشَّفْعِ وَٱلْوَتْرِ ﴿٣﴾

и в четното, и в нечетното,

وَٱلَّيْلِ إِذَا يَسْرِ ﴿٤﴾

и в нощта, когато отминава!

هَلْ فِى ذَٰلِكَ قَسَمٌۭ لِّذِى حِجْرٍ ﴿٥﴾

Нима в това няма клетва за разумния?

أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِعَادٍ ﴿٦﴾

Не видя ли ти как постъпи твоят Господ с адитите

إِرَمَ ذَاتِ ٱلْعِمَادِ ﴿٧﴾

и с ирамитите, имащи високи постройки,

ٱلَّتِى لَمْ يُخْلَقْ مِثْلُهَا فِى ٱلْبِلَـٰدِ ﴿٨﴾

подобни на които не бяха сътворени по земите,

وَثَمُودَ ٱلَّذِينَ جَابُوا۟ ٱلصَّخْرَ بِٱلْوَادِ ﴿٩﴾

и със самудяните, които изсичаха скалите в долината,

وَفِرْعَوْنَ ذِى ٱلْأَوْتَادِ ﴿١٠﴾

и с Фараона, владетеля на войските,

ٱلَّذِينَ طَغَوْا۟ فِى ٱلْبِلَـٰدِ ﴿١١﴾

които безчинстваха из селищата

فَأَكْثَرُوا۟ فِيهَا ٱلْفَسَادَ ﴿١٢﴾

и множаха в тях развалата?

فَصَبَّ عَلَيْهِمْ رَبُّكَ سَوْطَ عَذَابٍ ﴿١٣﴾

Тогава твоят Господ стовари върху тях бича на мъчението.

إِنَّ رَبَّكَ لَبِٱلْمِرْصَادِ ﴿١٤﴾

Твоят Господ надзирава.

فَأَمَّا ٱلْإِنسَـٰنُ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ رَبُّهُۥ فَأَكْرَمَهُۥ وَنَعَّمَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَكْرَمَنِ ﴿١٥﴾

И ако неговият Господ го подложи на изпитание, като го почете и облагодетелства, човекът казва: “Моят Господ ме почете.”

وَأَمَّآ إِذَا مَا ٱبْتَلَىٰهُ فَقَدَرَ عَلَيْهِ رِزْقَهُۥ فَيَقُولُ رَبِّىٓ أَهَـٰنَنِ ﴿١٦﴾

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.”

كَلَّا ۖ بَل لَّا تُكْرِمُونَ ٱلْيَتِيمَ ﴿١٧﴾

Ала не! Вие не почитате сирака

وَلَا تَحَـٰٓضُّونَ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ﴿١٨﴾

и не подканвате да бъде нахранен нуждаещият се,

وَتَأْكُلُونَ ٱلتُّرَاثَ أَكْلًۭا لَّمًّۭا ﴿١٩﴾

и изяждате наследството [дори ако е чуждо] с лакомия.

وَتُحِبُّونَ ٱلْمَالَ حُبًّۭا جَمًّۭا ﴿٢٠﴾

И обичате богатството с голяма любов.

كَلَّآ إِذَا دُكَّتِ ٱلْأَرْضُ دَكًّۭا دَكًّۭا ﴿٢١﴾

Ала не! Когато земята бъде стрита на прах

وَجَآءَ رَبُّكَ وَٱلْمَلَكُ صَفًّۭا صَفًّۭا ﴿٢٢﴾

и твоят Господ дойде с подредените в редици ангели,

وَجِا۟ىٓءَ يَوْمَئِذٍۭ بِجَهَنَّمَ ۚ يَوْمَئِذٍۢ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَـٰنُ وَأَنَّىٰ لَهُ ٱلذِّكْرَىٰ ﴿٢٣﴾

и Адът бъде докаран в този Ден, човекът ще си спомни тогава, ала защо ще му е спомнянето?

يَقُولُ يَـٰلَيْتَنِى قَدَّمْتُ لِحَيَاتِى ﴿٢٤﴾

Ще казва: “О, да бях сторил отнапред добрини заради моя [отвъден] живот!”

فَيَوْمَئِذٍۢ لَّا يُعَذِّبُ عَذَابَهُۥٓ أَحَدٌۭ ﴿٢٥﴾

В този Ден никой друг не ще измъчва, както Той измъчва,

وَلَا يُوثِقُ وَثَاقَهُۥٓ أَحَدٌۭ ﴿٢٦﴾

и никой друг не ще оковава, както Той оковава.

يَـٰٓأَيَّتُهَا ٱلنَّفْسُ ٱلْمُطْمَئِنَّةُ ﴿٢٧﴾

О, душа успокоена,

ٱرْجِعِىٓ إِلَىٰ رَبِّكِ رَاضِيَةًۭ مَّرْضِيَّةًۭ ﴿٢٨﴾

завърни се при твоя Господ доволстваща, заслужила благосклонност!

فَٱدْخُلِى فِى عِبَـٰدِى ﴿٢٩﴾

Влез сред Моите раби,

وَٱدْخُلِى جَنَّتِى ﴿٣٠﴾

влез в Моя Рай!

لَآ أُقْسِمُ بِهَـٰذَا ٱلْبَلَدِ ﴿١﴾

Не! Кълна се в този град [Мека] -

وَأَنتَ حِلٌّۢ بِهَـٰذَا ٱلْبَلَدِ ﴿٢﴾

на теб [о, Мухаммад] този град ти беше позволен, -

وَوَالِدٍۢ وَمَا وَلَدَ ﴿٣﴾

и в родителя [Адам], и в неговото потомство!

لَقَدْ خَلَقْنَا ٱلْإِنسَـٰنَ فِى كَبَدٍ ﴿٤﴾

Ние сътворихме човека в трудности.

أَيَحْسَبُ أَن لَّن يَقْدِرَ عَلَيْهِ أَحَدٌۭ ﴿٥﴾

Нима смята, че никой не ще го надмогне?

يَقُولُ أَهْلَكْتُ مَالًۭا لُّبَدًا ﴿٦﴾

Казва: “Пропилях огромно богатство.”

أَيَحْسَبُ أَن لَّمْ يَرَهُۥٓ أَحَدٌ ﴿٧﴾

Нима смята, че никой не го е видял?

أَلَمْ نَجْعَل لَّهُۥ عَيْنَيْنِ ﴿٨﴾

Не му ли дадохме Ние две очи

وَلِسَانًۭا وَشَفَتَيْنِ ﴿٩﴾

и език, и устни,

وَهَدَيْنَـٰهُ ٱلنَّجْدَيْنِ ﴿١٠﴾

и му посочихме двата пътя,

فَلَا ٱقْتَحَمَ ٱلْعَقَبَةَ ﴿١١﴾

ала той не пое стръмния път.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلْعَقَبَةُ ﴿١٢﴾

Но откъде да знаеш ти какво е стръмният път?

فَكُّ رَقَبَةٍ ﴿١٣﴾

Да се освободи роб

أَوْ إِطْعَـٰمٌۭ فِى يَوْمٍۢ ذِى مَسْغَبَةٍۢ ﴿١٤﴾

или да се даде храна в ден на глад

يَتِيمًۭا ذَا مَقْرَبَةٍ ﴿١٥﴾

на сирак - роднина

أَوْ مِسْكِينًۭا ذَا مَتْرَبَةٍۢ ﴿١٦﴾

или на окаян клетник.

ثُمَّ كَانَ مِنَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلصَّبْرِ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلْمَرْحَمَةِ ﴿١٧﴾

И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.

أُو۟لَـٰٓئِكَ أَصْحَـٰبُ ٱلْمَيْمَنَةِ ﴿١٨﴾

Тези са хората на десницата.

وَٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ بِـَٔايَـٰتِنَا هُمْ أَصْحَـٰبُ ٱلْمَشْـَٔمَةِ ﴿١٩﴾

А които отхвърлят Нашите знамения, те са хората на левицата.

عَلَيْهِمْ نَارٌۭ مُّؤْصَدَةٌۢ ﴿٢٠﴾

Ще бъдат затворени в Огъня.

وَٱلشَّمْسِ وَضُحَىٰهَا ﴿١﴾

Кълна се в слънцето и в неговото сияние,

وَٱلْقَمَرِ إِذَا تَلَىٰهَا ﴿٢﴾

и в луната, която го следва,

وَٱلنَّهَارِ إِذَا جَلَّىٰهَا ﴿٣﴾

и в деня, който го проявява,

وَٱلَّيْلِ إِذَا يَغْشَىٰهَا ﴿٤﴾

и в нощта, която го покрива,

وَٱلسَّمَآءِ وَمَا بَنَىٰهَا ﴿٥﴾

и в небето, и в Онзи, Който го е съградил,

وَٱلْأَرْضِ وَمَا طَحَىٰهَا ﴿٦﴾

и в земята, и в Онзи, Който я е разпрострял,

وَنَفْسٍۢ وَمَا سَوَّىٰهَا ﴿٧﴾

и в душата, и в Онзи, Който я е създал,

فَأَلْهَمَهَا فُجُورَهَا وَتَقْوَىٰهَا ﴿٨﴾

и на нея е посочил [що е] нечестивост и богобоязливост!

قَدْ أَفْلَحَ مَن زَكَّىٰهَا ﴿٩﴾

Сполучва онзи, който я пречиства.

وَقَدْ خَابَ مَن دَسَّىٰهَا ﴿١٠﴾

А губи онзи, който се омърсява.

كَذَّبَتْ ثَمُودُ بِطَغْوَىٰهَآ ﴿١١﴾

Самудяните отричаха поради своето непокорство.

إِذِ ٱنۢبَعَثَ أَشْقَىٰهَا ﴿١٢﴾

Когато най-злият от тях се втурна към камилата

فَقَالَ لَهُمْ رَسُولُ ٱللَّهِ نَاقَةَ ٱللَّهِ وَسُقْيَـٰهَا ﴿١٣﴾

и пратеникът на Аллах [Салих] им каза: “Не посягайте на камилата на Аллах и не й пречете да пие!”,

فَكَذَّبُوهُ فَعَقَرُوهَا فَدَمْدَمَ عَلَيْهِمْ رَبُّهُم بِذَنۢبِهِمْ فَسَوَّىٰهَا ﴿١٤﴾

ала го взеха за лъжец и я заклаха, - тогава техният Господ ги унищожи заради греха им - поравно.

وَلَا يَخَافُ عُقْبَـٰهَا ﴿١٥﴾

Не се страхува Той за последствието.

وَٱلَّيْلِ إِذَا يَغْشَىٰ ﴿١﴾

Кълна се в нощта, когато се спуска

وَٱلنَّهَارِ إِذَا تَجَلَّىٰ ﴿٢﴾

и в деня, когато засиява,

وَمَا خَلَقَ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿٣﴾

и в Онзи, Който е сътворил мъжа и жената, -

إِنَّ سَعْيَكُمْ لَشَتَّىٰ ﴿٤﴾

вашите стремежи са различни!

فَأَمَّا مَنْ أَعْطَىٰ وَٱتَّقَىٰ ﴿٥﴾

Който раздава и се бои,

وَصَدَّقَ بِٱلْحُسْنَىٰ ﴿٦﴾

и вярва в Най-прекрасното,

فَسَنُيَسِّرُهُۥ لِلْيُسْرَىٰ ﴿٧﴾

ще го улесним към лесното.

وَأَمَّا مَنۢ بَخِلَ وَٱسْتَغْنَىٰ ﴿٨﴾

А който е скъперник и пренебрегва,

وَكَذَّبَ بِٱلْحُسْنَىٰ ﴿٩﴾

и взима за лъжа Най-прекрасното,

فَسَنُيَسِّرُهُۥ لِلْعُسْرَىٰ ﴿١٠﴾

ще го улесним към трудното

وَمَا يُغْنِى عَنْهُ مَالُهُۥٓ إِذَا تَرَدَّىٰٓ ﴿١١﴾

и не ще го избави неговото богатство, когато пропадне.

إِنَّ عَلَيْنَا لَلْهُدَىٰ ﴿١٢﴾

Наша грижа е напътването.

وَإِنَّ لَنَا لَلْـَٔاخِرَةَ وَٱلْأُولَىٰ ﴿١٣﴾

На Нас принадлежи и отвъдното, и настоящето.

فَأَنذَرْتُكُمْ نَارًۭا تَلَظَّىٰ ﴿١٤﴾

И ви предупредих за Огъня пламтящ.

لَا يَصْلَىٰهَآ إِلَّا ٱلْأَشْقَى ﴿١٥﴾

Ще гори в него само злият,

ٱلَّذِى كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿١٦﴾

който отрича и се отвръща.

وَسَيُجَنَّبُهَا ٱلْأَتْقَى ﴿١٧﴾

И ще бъде предпазен от него богобоязливият,

ٱلَّذِى يُؤْتِى مَالَهُۥ يَتَزَكَّىٰ ﴿١٨﴾

който раздава своето богатство, за да се пречисти,

وَمَا لِأَحَدٍ عِندَهُۥ مِن نِّعْمَةٍۢ تُجْزَىٰٓ ﴿١٩﴾

на никого не прави благодеяние, за да бъде възнаграден,

إِلَّا ٱبْتِغَآءَ وَجْهِ رَبِّهِ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿٢٠﴾

а само в стремеж към Лика на своя Господ, Върховния.

وَلَسَوْفَ يَرْضَىٰ ﴿٢١﴾

И непременно ще е доволен.

وَٱلضُّحَىٰ ﴿١﴾

Кълна се в утрото

وَٱلَّيْلِ إِذَا سَجَىٰ ﴿٢﴾

и в нощта, когато настъпва мрак -

مَا وَدَّعَكَ رَبُّكَ وَمَا قَلَىٰ ﴿٣﴾

не те изостави твоят Господ [о, Мухаммад] и не те възненавиди.

وَلَلْـَٔاخِرَةُ خَيْرٌۭ لَّكَ مِنَ ٱلْأُولَىٰ ﴿٤﴾

Отвъдният живот е по-добър за теб от настоящия.

وَلَسَوْفَ يُعْطِيكَ رَبُّكَ فَتَرْضَىٰٓ ﴿٥﴾

И ще ти въздаде твоят Господ, и ще си доволен.

أَلَمْ يَجِدْكَ يَتِيمًۭا فَـَٔاوَىٰ ﴿٦﴾

Не те ли намери Той сирак и не те ли приюти?

وَوَجَدَكَ ضَآلًّۭا فَهَدَىٰ ﴿٧﴾

И те намери заблуден, и те напъти.

وَوَجَدَكَ عَآئِلًۭا فَأَغْنَىٰ ﴿٨﴾

И те намери беден, и те замогна.

فَأَمَّا ٱلْيَتِيمَ فَلَا تَقْهَرْ ﴿٩﴾

Тъй че не огорчавай сирака!

وَأَمَّا ٱلسَّآئِلَ فَلَا تَنْهَرْ ﴿١٠﴾

И не отпъждай умоляващия!

وَأَمَّا بِنِعْمَةِ رَبِّكَ فَحَدِّثْ ﴿١١﴾

И за благодатта на твоя Господ възвестявай!

أَلَمْ نَشْرَحْ لَكَ صَدْرَكَ ﴿١﴾

Не разтворихме ли Ние твоята гръд  [о, Мухаммад]?

وَوَضَعْنَا عَنكَ وِزْرَكَ ﴿٢﴾

И снехме от теб бремето,

ٱلَّذِىٓ أَنقَضَ ظَهْرَكَ ﴿٣﴾

което тегнеше на твоя гръб.

وَرَفَعْنَا لَكَ ذِكْرَكَ ﴿٤﴾

И възвисихме твоето споменаване.

فَإِنَّ مَعَ ٱلْعُسْرِ يُسْرًا ﴿٥﴾

С трудността има и леснина.

إِنَّ مَعَ ٱلْعُسْرِ يُسْرًۭا ﴿٦﴾

Да, с трудността има и леснина.

فَإِذَا فَرَغْتَ فَٱنصَبْ ﴿٧﴾

И когато приключиш, [пак] се труди усърдно,

وَإِلَىٰ رَبِّكَ فَٱرْغَب ﴿٨﴾

и на своя Господ се посвещавай!

وَٱلتِّينِ وَٱلزَّيْتُونِ ﴿١﴾

Кълна се в смоковницата и в маслината,

وَطُورِ سِينِينَ ﴿٢﴾

и в Синайската планина,

وَهَـٰذَا ٱلْبَلَدِ ٱلْأَمِينِ ﴿٣﴾

и в [Мека] този град на сигурност -

لَقَدْ خَلَقْنَا ٱلْإِنسَـٰنَ فِىٓ أَحْسَنِ تَقْوِيمٍۢ ﴿٤﴾

Ние сътворихме човека с превъзходен облик.

ثُمَّ رَدَدْنَـٰهُ أَسْفَلَ سَـٰفِلِينَ ﴿٥﴾

После го отхвърляме най-унизен от унизените,

إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَعَمِلُوا۟ ٱلصَّـٰلِحَـٰتِ فَلَهُمْ أَجْرٌ غَيْرُ مَمْنُونٍۢ ﴿٦﴾

освен онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях има безспирна награда.

فَمَا يُكَذِّبُكَ بَعْدُ بِٱلدِّينِ ﴿٧﴾

И какво тогава те кара [о, човече] да взимаш за лъжа Възмездието?

أَلَيْسَ ٱللَّهُ بِأَحْكَمِ ٱلْحَـٰكِمِينَ ﴿٨﴾

Не е ли Аллах Най-мъдрият съдник?

ٱقْرَأْ بِٱسْمِ رَبِّكَ ٱلَّذِى خَلَقَ ﴿١﴾

Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори -

خَلَقَ ٱلْإِنسَـٰنَ مِنْ عَلَقٍ ﴿٢﴾

сътвори човека от съсирек!

ٱقْرَأْ وَرَبُّكَ ٱلْأَكْرَمُ ﴿٣﴾

Чети! Твоят Господ е Най-щедрия,

ٱلَّذِى عَلَّمَ بِٱلْقَلَمِ ﴿٤﴾

Онзи, Който научи чрез калема,

عَلَّمَ ٱلْإِنسَـٰنَ مَا لَمْ يَعْلَمْ ﴿٥﴾

научи човека на онова, което не е знаел.

كَلَّآ إِنَّ ٱلْإِنسَـٰنَ لَيَطْغَىٰٓ ﴿٦﴾

Ала не! Човек престъпва,

أَن رَّءَاهُ ٱسْتَغْنَىٰٓ ﴿٧﴾

защото се е видял богат.

إِنَّ إِلَىٰ رَبِّكَ ٱلرُّجْعَىٰٓ ﴿٨﴾

Към твоя Господ е завръщането.

أَرَءَيْتَ ٱلَّذِى يَنْهَىٰ ﴿٩﴾

Видя ли ти онзи, който пречи

عَبْدًا إِذَا صَلَّىٰٓ ﴿١٠﴾

на раб, когато отслужва молитвата?

أَرَءَيْتَ إِن كَانَ عَلَى ٱلْهُدَىٰٓ ﴿١١﴾

Видя ли дали той бе на правия път,

أَوْ أَمَرَ بِٱلتَّقْوَىٰٓ ﴿١٢﴾

или повелява богобоязънта?

أَرَءَيْتَ إِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰٓ ﴿١٣﴾

Видя ли дали той отрича и се отмята?

أَلَمْ يَعْلَم بِأَنَّ ٱللَّهَ يَرَىٰ ﴿١٤﴾

Не знае ли той, че Аллах вижда?

كَلَّا لَئِن لَّمْ يَنتَهِ لَنَسْفَعًۢا بِٱلنَّاصِيَةِ ﴿١٥﴾

Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема -

نَاصِيَةٍۢ كَـٰذِبَةٍ خَاطِئَةٍۢ ﴿١٦﴾

перчема лъжлив, грешен.

فَلْيَدْعُ نَادِيَهُۥ ﴿١٧﴾

И да зове той своето сборище!

سَنَدْعُ ٱلزَّبَانِيَةَ ﴿١٨﴾

Ние ще призовем стражата [от ангелите, които пазят Ада].

كَلَّا لَا تُطِعْهُ وَٱسْجُدْ وَٱقْتَرِب ۩ ﴿١٩﴾

Ала не! Не му се подчинявай! И свеждай чело до земята в суджуд, и [към Аллах] се приближавай!

إِنَّآ أَنزَلْنَـٰهُ فِى لَيْلَةِ ٱلْقَدْرِ ﴿١﴾

Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا لَيْلَةُ ٱلْقَدْرِ ﴿٢﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?

لَيْلَةُ ٱلْقَدْرِ خَيْرٌۭ مِّنْ أَلْفِ شَهْرٍۢ ﴿٣﴾

Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца.

تَنَزَّلُ ٱلْمَلَـٰٓئِكَةُ وَٱلرُّوحُ فِيهَا بِإِذْنِ رَبِّهِم مِّن كُلِّ أَمْرٍۢ ﴿٤﴾

Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея - с позволението на техния Господ - за всяка повеля.

سَلَـٰمٌ هِىَ حَتَّىٰ مَطْلَعِ ٱلْفَجْرِ ﴿٥﴾

Мир е тя до началото на развиделяването.

لَمْ يَكُنِ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ مِنْ أَهْلِ ٱلْكِتَـٰبِ وَٱلْمُشْرِكِينَ مُنفَكِّينَ حَتَّىٰ تَأْتِيَهُمُ ٱلْبَيِّنَةُ ﴿١﴾

Онези от хората на Писанието и съдружаващите, които не вярваха, не се разделиха [с неверието си], докато при тях не дойде ясният знак -

رَسُولٌۭ مِّنَ ٱللَّهِ يَتْلُوا۟ صُحُفًۭا مُّطَهَّرَةًۭ ﴿٢﴾

Пратеник от Аллах, четящ пречистени свитъци [от Корана],

فِيهَا كُتُبٌۭ قَيِّمَةٌۭ ﴿٣﴾

в които има правдиви писания.

وَمَا تَفَرَّقَ ٱلَّذِينَ أُوتُوا۟ ٱلْكِتَـٰبَ إِلَّا مِنۢ بَعْدِ مَا جَآءَتْهُمُ ٱلْبَيِّنَةُ ﴿٤﴾

И дарените с Писанието се разединиха едва след като при тях дойде ясният знак.

وَمَآ أُمِرُوٓا۟ إِلَّا لِيَعْبُدُوا۟ ٱللَّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ ٱلدِّينَ حُنَفَآءَ وَيُقِيمُوا۟ ٱلصَّلَوٰةَ وَيُؤْتُوا۟ ٱلزَّكَوٰةَ ۚ وَذَٰلِكَ دِينُ ٱلْقَيِّمَةِ ﴿٥﴾

И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни, и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. Това е правдивата религия.

إِنَّ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ مِنْ أَهْلِ ٱلْكِتَـٰبِ وَٱلْمُشْرِكِينَ فِى نَارِ جَهَنَّمَ خَـٰلِدِينَ فِيهَآ ۚ أُو۟لَـٰٓئِكَ هُمْ شَرُّ ٱلْبَرِيَّةِ ﴿٦﴾

Онези от хората на Писанието и от съдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в Огъня на Ада, там ще пребивават вечно. Те са най-лошите от създанията.

إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَعَمِلُوا۟ ٱلصَّـٰلِحَـٰتِ أُو۟لَـٰٓئِكَ هُمْ خَيْرُ ٱلْبَرِيَّةِ ﴿٧﴾

Онези, които вярват и вършат праведни дела, те са най-добрите от творенията.

جَزَآؤُهُمْ عِندَ رَبِّهِمْ جَنَّـٰتُ عَدْنٍۢ تَجْرِى مِن تَحْتِهَا ٱلْأَنْهَـٰرُ خَـٰلِدِينَ فِيهَآ أَبَدًۭا ۖ رَّضِىَ ٱللَّهُ عَنْهُمْ وَرَضُوا۟ عَنْهُ ۚ ذَٰلِكَ لِمَنْ خَشِىَ رَبَّهُۥ ﴿٨﴾

Въздаянието им при техния Господ ще са Градините на Адн, сред които реки текат, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще бъдат доволни от Него. Това е за всеки, който се страхува от своя Господ.

إِذَا زُلْزِلَتِ ٱلْأَرْضُ زِلْزَالَهَا ﴿١﴾

Когато земята бъде разтърсена в трус

وَأَخْرَجَتِ ٱلْأَرْضُ أَثْقَالَهَا ﴿٢﴾

и земята изхвърли своите товари,

وَقَالَ ٱلْإِنسَـٰنُ مَا لَهَا ﴿٣﴾

и човек рече: “Какво й е?”,

يَوْمَئِذٍۢ تُحَدِّثُ أَخْبَارَهَا ﴿٤﴾

в този Ден тя ще разкаже своите вести,

بِأَنَّ رَبَّكَ أَوْحَىٰ لَهَا ﴿٥﴾

защото твоят Господ й е внушил.

يَوْمَئِذٍۢ يَصْدُرُ ٱلنَّاسُ أَشْتَاتًۭا لِّيُرَوْا۟ أَعْمَـٰلَهُمْ ﴿٦﴾

В този Ден хората ще излязат на групи, за да им бъдат показани техните дела.

فَمَن يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ خَيْرًۭا يَرَهُۥ ﴿٧﴾

Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види.

وَمَن يَعْمَلْ مِثْقَالَ ذَرَّةٍۢ شَرًّۭا يَرَهُۥ ﴿٨﴾

И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.

وَٱلْعَـٰدِيَـٰتِ ضَبْحًۭا ﴿١﴾

Кълна се в [конете -] препускащите с пръхтене

فَٱلْمُورِيَـٰتِ قَدْحًۭا ﴿٢﴾

и мятащите искри с чаткане,

فَٱلْمُغِيرَٰتِ صُبْحًۭا ﴿٣﴾

и връхлитащите сутрин,

فَأَثَرْنَ بِهِۦ نَقْعًۭا ﴿٤﴾

и вдигащи с това прахоляк,

فَوَسَطْنَ بِهِۦ جَمْعًا ﴿٥﴾

и врязващи се в множество [от врагове]

إِنَّ ٱلْإِنسَـٰنَ لِرَبِّهِۦ لَكَنُودٌۭ ﴿٦﴾

човекът е голям неблагодарник към своя Господ.

وَإِنَّهُۥ عَلَىٰ ذَٰلِكَ لَشَهِيدٌۭ ﴿٧﴾

И сам на това е свидетел.

وَإِنَّهُۥ لِحُبِّ ٱلْخَيْرِ لَشَدِيدٌ ﴿٨﴾

И е силна любовта му към благата.

۞ أَفَلَا يَعْلَمُ إِذَا بُعْثِرَ مَا فِى ٱلْقُبُورِ ﴿٩﴾

Нима не знае, че когато бъде изкарано това, което е в гробовете,

وَحُصِّلَ مَا فِى ٱلصُّدُورِ ﴿١٠﴾

и бъде разкрито това, което е в гърдите,

إِنَّ رَبَّهُم بِهِمْ يَوْمَئِذٍۢ لَّخَبِيرٌۢ ﴿١١﴾

техният Господ е сведущ за тях в този Ден?

ٱلْقَارِعَةُ ﴿١﴾

Бедствието!

مَا ٱلْقَارِعَةُ ﴿٢﴾

Какво е Бедствието?

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلْقَارِعَةُ ﴿٣﴾

И откъде да знаеш ти какво е Бедствието?

يَوْمَ يَكُونُ ٱلنَّاسُ كَٱلْفَرَاشِ ٱلْمَبْثُوثِ ﴿٤﴾

Деня, в който хората ще бъдат като пръснати пеперуди

وَتَكُونُ ٱلْجِبَالُ كَٱلْعِهْنِ ٱلْمَنفُوشِ ﴿٥﴾

и планините ще бъдат като разпокъсана вълна...

فَأَمَّا مَن ثَقُلَتْ مَوَٰزِينُهُۥ ﴿٦﴾

Онзи, чиито везни натежат,

فَهُوَ فِى عِيشَةٍۢ رَّاضِيَةٍۢ ﴿٧﴾

ще има живот в доволство,

وَأَمَّا مَنْ خَفَّتْ مَوَٰزِينُهُۥ ﴿٨﴾

а онзи, чиито везни олекнат,

فَأُمُّهُۥ هَاوِيَةٌۭ ﴿٩﴾

завръщането му е бездна.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا هِيَهْ ﴿١٠﴾

А откъде да знаеш ти какво е тя?

نَارٌ حَامِيَةٌۢ ﴿١١﴾

Пламтящ огън.

أَلْهَىٰكُمُ ٱلتَّكَاثُرُ ﴿١﴾

Увлича ви преумножаването,

حَتَّىٰ زُرْتُمُ ٱلْمَقَابِرَ ﴿٢﴾

додето легнете в гробовете.

كَلَّا سَوْفَ تَعْلَمُونَ ﴿٣﴾

Ала не! Ще узнаете.

ثُمَّ كَلَّا سَوْفَ تَعْلَمُونَ ﴿٤﴾

И пак не! Ще узнаете.

كَلَّا لَوْ تَعْلَمُونَ عِلْمَ ٱلْيَقِينِ ﴿٥﴾

Ала не, ако знаете с достоверното знание -

لَتَرَوُنَّ ٱلْجَحِيمَ ﴿٦﴾

ще видите Ада.

ثُمَّ لَتَرَوُنَّهَا عَيْنَ ٱلْيَقِينِ ﴿٧﴾

После ще го видите с достоверен поглед.

ثُمَّ لَتُسْـَٔلُنَّ يَوْمَئِذٍ عَنِ ٱلنَّعِيمِ ﴿٨﴾

После ще бъдете питани в този Ден за насладите [на земята].

وَٱلْعَصْرِ ﴿١﴾

Кълна се в следобеда -

إِنَّ ٱلْإِنسَـٰنَ لَفِى خُسْرٍ ﴿٢﴾

човекът е в загуба,

إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَعَمِلُوا۟ ٱلصَّـٰلِحَـٰتِ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلْحَقِّ وَتَوَاصَوْا۟ بِٱلصَّبْرِ ﴿٣﴾

освен онези, които вярват и вършат праведни дела, и взаимно се наставляват за истината, и взаимно се наставляват за търпението.

وَيْلٌۭ لِّكُلِّ هُمَزَةٍۢ لُّمَزَةٍ ﴿١﴾

Горко на всеки клеветник-хулител,

ٱلَّذِى جَمَعَ مَالًۭا وَعَدَّدَهُۥ ﴿٢﴾

който трупа богатство и все го брои!

يَحْسَبُ أَنَّ مَالَهُۥٓ أَخْلَدَهُۥ ﴿٣﴾

Смята, че неговото богатство ще го увековечи.

كَلَّا ۖ لَيُنۢبَذَنَّ فِى ٱلْحُطَمَةِ ﴿٤﴾

Ала не! Ще бъде хвърлен в Трошилото.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلْحُطَمَةُ ﴿٥﴾

А откъде да знаеш ти какво е Трошилото? -

نَارُ ٱللَّهِ ٱلْمُوقَدَةُ ﴿٦﴾

Разпаленият Огън на Аллах,

ٱلَّتِى تَطَّلِعُ عَلَى ٱلْأَفْـِٔدَةِ ﴿٧﴾

който прониква до сърцата.

إِنَّهَا عَلَيْهِم مُّؤْصَدَةٌۭ ﴿٨﴾

Той ще бъде затворен над тях

فِى عَمَدٍۢ مُّمَدَّدَةٍۭ ﴿٩﴾

във високи стълбове.

أَلَمْ تَرَ كَيْفَ فَعَلَ رَبُّكَ بِأَصْحَـٰبِ ٱلْفِيلِ ﴿١﴾

Не видя ли [о, Мухаммад] как постъпи твоят Господ с владетелите на слона?

أَلَمْ يَجْعَلْ كَيْدَهُمْ فِى تَضْلِيلٍۢ ﴿٢﴾

Не превърна ли Той коварството им в заблуда?

وَأَرْسَلَ عَلَيْهِمْ طَيْرًا أَبَابِيلَ ﴿٣﴾

И изпрати срещу тях ята от птици,

تَرْمِيهِم بِحِجَارَةٍۢ مِّن سِجِّيلٍۢ ﴿٤﴾

които ги замеряха с камъни от печена глина.

فَجَعَلَهُمْ كَعَصْفٍۢ مَّأْكُولٍۭ ﴿٥﴾

И ги стори да приличат на проядени листа.

لِإِيلَـٰفِ قُرَيْشٍ ﴿١﴾

Заради обичая на Курайш,

إِۦلَـٰفِهِمْ رِحْلَةَ ٱلشِّتَآءِ وَٱلصَّيْفِ ﴿٢﴾

техния обичай да пътуват и зиме, и лете,

فَلْيَعْبُدُوا۟ رَبَّ هَـٰذَا ٱلْبَيْتِ ﴿٣﴾

нека служат на Господа на този Дом,

ٱلَّذِىٓ أَطْعَمَهُم مِّن جُوعٍۢ وَءَامَنَهُم مِّنْ خَوْفٍۭ ﴿٤﴾

който им даде храна срещу глада и сигурност срещу страха!

أَرَءَيْتَ ٱلَّذِى يُكَذِّبُ بِٱلدِّينِ ﴿١﴾

Видя ли ти онзи, който взима за лъжа Възмездието?

فَذَٰلِكَ ٱلَّذِى يَدُعُّ ٱلْيَتِيمَ ﴿٢﴾

Това е онзи, който пъди сирака

وَلَا يَحُضُّ عَلَىٰ طَعَامِ ٱلْمِسْكِينِ ﴿٣﴾

и не подканва да бъде нахранен нуждаещият се.

فَوَيْلٌۭ لِّلْمُصَلِّينَ ﴿٤﴾

Горко на отслужващите молитва,

ٱلَّذِينَ هُمْ عَن صَلَاتِهِمْ سَاهُونَ ﴿٥﴾

които своята молитва [съзнателно] пренебрегват,

ٱلَّذِينَ هُمْ يُرَآءُونَ ﴿٦﴾

които лицемерят,

وَيَمْنَعُونَ ٱلْمَاعُونَ ﴿٧﴾

а отказват дори дребните услуги!

إِنَّآ أَعْطَيْنَـٰكَ ٱلْكَوْثَرَ ﴿١﴾

Ние ти дадохме [о, Мухаммад реката] ал-Каусар.

فَصَلِّ لِرَبِّكَ وَٱنْحَرْ ﴿٢﴾

Затова отслужвай молитвата към своя Господ и [жертвено животно] коли!

إِنَّ شَانِئَكَ هُوَ ٱلْأَبْتَرُ ﴿٣﴾

Твоят ненавистник - той е лишеният.

قُلْ يَـٰٓأَيُّهَا ٱلْكَـٰفِرُونَ ﴿١﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници,

لَآ أَعْبُدُ مَا تَعْبُدُونَ ﴿٢﴾

аз не служа на това, на което вие служите,

وَلَآ أَنتُمْ عَـٰبِدُونَ مَآ أَعْبُدُ ﴿٣﴾

и вие не служите на това, на което аз служа.

وَلَآ أَنَا۠ عَابِدٌۭ مَّا عَبَدتُّمْ ﴿٤﴾

И аз не служа на това, на което вие служите,

وَلَآ أَنتُمْ عَـٰبِدُونَ مَآ أَعْبُدُ ﴿٥﴾

и вие не служите на това, на което аз служа.

لَكُمْ دِينُكُمْ وَلِىَ دِينِ ﴿٦﴾

Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”

إِذَا جَآءَ نَصْرُ ٱللَّهِ وَٱلْفَتْحُ ﴿١﴾

Когато дойде подкрепата на Аллах и победата,

وَرَأَيْتَ ٱلنَّاسَ يَدْخُلُونَ فِى دِينِ ٱللَّهِ أَفْوَاجًۭا ﴿٢﴾

и видиш хората да встъпват на тълпи в религията на Аллах,

فَسَبِّحْ بِحَمْدِ رَبِّكَ وَٱسْتَغْفِرْهُ ۚ إِنَّهُۥ كَانَ تَوَّابًۢا ﴿٣﴾

прославяй своя Господ с възхвала и Го моли за опрощение! Той винаги приема покаянието.

تَبَّتْ يَدَآ أَبِى لَهَبٍۢ وَتَبَّ ﴿١﴾

Да се погубят двете ръце на Абу Лахаб! И той да се погуби!

مَآ أَغْنَىٰ عَنْهُ مَالُهُۥ وَمَا كَسَبَ ﴿٢﴾

Не го избави неговият имот и онова, което е придобил.

سَيَصْلَىٰ نَارًۭا ذَاتَ لَهَبٍۢ ﴿٣﴾

Ще гори в огън с пламъци той

وَٱمْرَأَتُهُۥ حَمَّالَةَ ٱلْحَطَبِ ﴿٤﴾

и жена му, носещата дърва.

فِى جِيدِهَا حَبْلٌۭ مِّن مَّسَدٍۭ ﴿٥﴾

На шията й ще има въже от сплетени влакна.

قُلْ هُوَ ٱللَّهُ أَحَدٌ ﴿١﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “Той е Аллах - Единствения,

ٱللَّهُ ٱلصَّمَدُ ﴿٢﴾

Аллах, Целта [на всички въжделения]!

لَمْ يَلِدْ وَلَمْ يُولَدْ ﴿٣﴾

Нито е раждал, нито е роден,

وَلَمْ يَكُن لَّهُۥ كُفُوًا أَحَدٌۢ ﴿٤﴾

и няма равен Нему.”

قُلْ أَعُوذُ بِرَبِّ ٱلْفَلَقِ ﴿١﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на разсъмването

مِن شَرِّ مَا خَلَقَ ﴿٢﴾

от злото на онова, което е сътворил,

وَمِن شَرِّ غَاسِقٍ إِذَا وَقَبَ ﴿٣﴾

и от злото на тъмнината, когато настъпи,

وَمِن شَرِّ ٱلنَّفَّـٰثَـٰتِ فِى ٱلْعُقَدِ ﴿٤﴾

и от злото на духащи по възлите [магьосници],

وَمِن شَرِّ حَاسِدٍ إِذَا حَسَدَ ﴿٥﴾

и от злото на завистник, когато завиди!”

قُلْ أَعُوذُ بِرَبِّ ٱلنَّاسِ ﴿١﴾

Кажи [о, Мухаммад]: “Опазил ме Господът на хората,

مَلِكِ ٱلنَّاسِ ﴿٢﴾

Владетелят на хората,

إِلَـٰهِ ٱلنَّاسِ ﴿٣﴾

Богът на хората,

مِن شَرِّ ٱلْوَسْوَاسِ ٱلْخَنَّاسِ ﴿٤﴾

от злото на шепнещия съблазни [сатана], побягващия,

ٱلَّذِى يُوَسْوِسُ فِى صُدُورِ ٱلنَّاسِ ﴿٥﴾

който нашепва в гърдите на хората,

مِنَ ٱلْجِنَّةِ وَٱلنَّاسِ ﴿٦﴾

[сатана] от джиновете и от хората!”