Четете Хизб 59 от Корана

عَمَّ يَتَسَآءَلُونَ ﴿١﴾

За какво се питат един друг?

عَنِ ٱلنَّبَإِ ٱلْعَظِيمِ ﴿٢﴾

За Великата вест,

ٱلَّذِى هُمْ فِيهِ مُخْتَلِفُونَ ﴿٣﴾

за която са в разногласие.

كَلَّا سَيَعْلَمُونَ ﴿٤﴾

Ала не! Те ще узнаят.

ثُمَّ كَلَّا سَيَعْلَمُونَ ﴿٥﴾

И пак - не! Те ще узнаят.

أَلَمْ نَجْعَلِ ٱلْأَرْضَ مِهَـٰدًۭا ﴿٦﴾

Не сторихме ли Ние земята постеля

وَٱلْجِبَالَ أَوْتَادًۭا ﴿٧﴾

и планините - подпори?

وَخَلَقْنَـٰكُمْ أَزْوَٰجًۭا ﴿٨﴾

И ви сътворихме по двойки,

وَجَعَلْنَا نَوْمَكُمْ سُبَاتًۭا ﴿٩﴾

и сторихме съня ви покой,

وَجَعَلْنَا ٱلَّيْلَ لِبَاسًۭا ﴿١٠﴾

и сторихме нощта покров,

وَجَعَلْنَا ٱلنَّهَارَ مَعَاشًۭا ﴿١١﴾

и сторихме деня за препитание,

وَبَنَيْنَا فَوْقَكُمْ سَبْعًۭا شِدَادًۭا ﴿١٢﴾

и съградихме над вас седем непоклатими небеса,

وَجَعَلْنَا سِرَاجًۭا وَهَّاجًۭا ﴿١٣﴾

и сторихме [слънцето] горящ светилник,

وَأَنزَلْنَا مِنَ ٱلْمُعْصِرَٰتِ مَآءًۭ ثَجَّاجًۭا ﴿١٤﴾

и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,

لِّنُخْرِجَ بِهِۦ حَبًّۭا وَنَبَاتًۭا ﴿١٥﴾

за да извадим чрез нея зърна и растения,

وَجَنَّـٰتٍ أَلْفَافًا ﴿١٦﴾

и гъсти градини.

إِنَّ يَوْمَ ٱلْفَصْلِ كَانَ مِيقَـٰتًۭا ﴿١٧﴾

Денят на разделението е уречен -

يَوْمَ يُنفَخُ فِى ٱلصُّورِ فَتَأْتُونَ أَفْوَاجًۭا ﴿١٨﴾

Денят, когато се протръби с Рога и ще дойдете на тълпи,

وَفُتِحَتِ ٱلسَّمَآءُ فَكَانَتْ أَبْوَٰبًۭا ﴿١٩﴾

и ще се разтвори небето, и ще стане на двери,

وَسُيِّرَتِ ٱلْجِبَالُ فَكَانَتْ سَرَابًا ﴿٢٠﴾

и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.

إِنَّ جَهَنَّمَ كَانَتْ مِرْصَادًۭا ﴿٢١﴾

Адът е в очакване

لِّلطَّـٰغِينَ مَـَٔابًۭا ﴿٢٢﴾

за престъпващите - място за завръщане,

لَّـٰبِثِينَ فِيهَآ أَحْقَابًۭا ﴿٢٣﴾

където ще останат столетия.

لَّا يَذُوقُونَ فِيهَا بَرْدًۭا وَلَا شَرَابًا ﴿٢٤﴾

Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие,

إِلَّا حَمِيمًۭا وَغَسَّاقًۭا ﴿٢٥﴾

освен вряща вода и гной -

جَزَآءًۭ وِفَاقًا ﴿٢٦﴾

съответстващо въздаяние.

إِنَّهُمْ كَانُوا۟ لَا يَرْجُونَ حِسَابًۭا ﴿٢٧﴾

Не се надяваха те на равносметка.

وَكَذَّبُوا۟ بِـَٔايَـٰتِنَا كِذَّابًۭا ﴿٢٨﴾

И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения.

وَكُلَّ شَىْءٍ أَحْصَيْنَـٰهُ كِتَـٰبًۭا ﴿٢٩﴾

Но всяко нещо вписахме в книга.

فَذُوقُوا۟ فَلَن نَّزِيدَكُمْ إِلَّا عَذَابًا ﴿٣٠﴾

Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освен мъчението.

إِنَّ لِلْمُتَّقِينَ مَفَازًا ﴿٣١﴾

За богобоязливите има убежище [-Рая] -

حَدَآئِقَ وَأَعْنَـٰبًۭا ﴿٣٢﴾

градини и лозя,

وَكَوَاعِبَ أَتْرَابًۭا ﴿٣٣﴾

и с напъпили гърди - девствени връстнички,

وَكَأْسًۭا دِهَاقًۭا ﴿٣٤﴾

и пълни чаши.

لَّا يَسْمَعُونَ فِيهَا لَغْوًۭا وَلَا كِذَّٰبًۭا ﴿٣٥﴾

Не ще чуват там нито празнословие, нито лъжа -

جَزَآءًۭ مِّن رَّبِّكَ عَطَآءً حِسَابًۭا ﴿٣٦﴾

въздаяние от твоя Господ - достатъчен дар,

رَّبِّ ٱلسَّمَـٰوَٰتِ وَٱلْأَرْضِ وَمَا بَيْنَهُمَا ٱلرَّحْمَـٰنِ ۖ لَا يَمْلِكُونَ مِنْهُ خِطَابًۭا ﴿٣٧﴾

Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемилостивия. Не ще могат с Него да говорят

يَوْمَ يَقُومُ ٱلرُّوحُ وَٱلْمَلَـٰٓئِكَةُ صَفًّۭا ۖ لَّا يَتَكَلَّمُونَ إِلَّا مَنْ أَذِنَ لَهُ ٱلرَّحْمَـٰنُ وَقَالَ صَوَابًۭا ﴿٣٨﴾

в Деня, в който Духът [Джибрил] и ангелите ще се възправят в редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и той правдиво ще говори.

ذَٰلِكَ ٱلْيَوْمُ ٱلْحَقُّ ۖ فَمَن شَآءَ ٱتَّخَذَ إِلَىٰ رَبِّهِۦ مَـَٔابًا ﴿٣٩﴾

Този е Денят на истината. А който пожелае, да търси пристан при своя Господ.

إِنَّآ أَنذَرْنَـٰكُمْ عَذَابًۭا قَرِيبًۭا يَوْمَ يَنظُرُ ٱلْمَرْءُ مَا قَدَّمَتْ يَدَاهُ وَيَقُولُ ٱلْكَافِرُ يَـٰلَيْتَنِى كُنتُ تُرَٰبًۢا ﴿٤٠﴾

Предупредихме ви за близко мъчение в Деня, в който всеки ще види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже: “О, да можех да съм прах!”

وَٱلنَّـٰزِعَـٰتِ غَرْقًۭا ﴿١﴾

Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила

وَٱلنَّـٰشِطَـٰتِ نَشْطًۭا ﴿٢﴾

и в изваждащите [ги] нежно,

وَٱلسَّـٰبِحَـٰتِ سَبْحًۭا ﴿٣﴾

и в спускащите се бързо,

فَٱلسَّـٰبِقَـٰتِ سَبْقًۭا ﴿٤﴾

и в гонещите се в надпревара,

فَٱلْمُدَبِّرَٰتِ أَمْرًۭا ﴿٥﴾

и в изпълняващите повелите!

يَوْمَ تَرْجُفُ ٱلرَّاجِفَةُ ﴿٦﴾

В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси тресящата се [вселена],

تَتْبَعُهَا ٱلرَّادِفَةُ ﴿٧﴾

ще последва второто [протръбяване].

قُلُوبٌۭ يَوْمَئِذٍۢ وَاجِفَةٌ ﴿٨﴾

Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

أَبْصَـٰرُهَا خَـٰشِعَةٌۭ ﴿٩﴾

Погледите им ще бъдат сведени.

يَقُولُونَ أَءِنَّا لَمَرْدُودُونَ فِى ٱلْحَافِرَةِ ﴿١٠﴾

Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,

أَءِذَا كُنَّا عِظَـٰمًۭا نَّخِرَةًۭ ﴿١١﴾

нима, след като бяхме прогнили кости?”

قَالُوا۟ تِلْكَ إِذًۭا كَرَّةٌ خَاسِرَةٌۭ ﴿١٢﴾

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

فَإِنَّمَا هِىَ زَجْرَةٌۭ وَٰحِدَةٌۭ ﴿١٣﴾

То е само едно протръбяване -

فَإِذَا هُم بِٱلسَّاهِرَةِ ﴿١٤﴾

и ето всички - възкръснали!

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ مُوسَىٰٓ ﴿١٥﴾

[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?

إِذْ نَادَىٰهُ رَبُّهُۥ بِٱلْوَادِ ٱلْمُقَدَّسِ طُوًى ﴿١٦﴾

Когато неговият Господ го призова в свещената долина Туа:

ٱذْهَبْ إِلَىٰ فِرْعَوْنَ إِنَّهُۥ طَغَىٰ ﴿١٧﴾

“Иди при Фараона! Той престъпи.

فَقُلْ هَل لَّكَ إِلَىٰٓ أَن تَزَكَّىٰ ﴿١٨﴾

И кажи: “Не ще ли се пречистиш,

وَأَهْدِيَكَ إِلَىٰ رَبِّكَ فَتَخْشَىٰ ﴿١٩﴾

да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””

فَأَرَىٰهُ ٱلْـَٔايَةَ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿٢٠﴾

И му показа [Муса] най-голямото знамение.

فَكَذَّبَ وَعَصَىٰ ﴿٢١﴾

И взе го за лъжа, и се възпротиви.

ثُمَّ أَدْبَرَ يَسْعَىٰ ﴿٢٢﴾

После се отвърна с упорство.

فَحَشَرَ فَنَادَىٰ ﴿٢٣﴾

И насъбра [хората си], и прогласи.

فَقَالَ أَنَا۠ رَبُّكُمُ ٱلْأَعْلَىٰ ﴿٢٤﴾

Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”

فَأَخَذَهُ ٱللَّهُ نَكَالَ ٱلْـَٔاخِرَةِ وَٱلْأُولَىٰٓ ﴿٢٥﴾

И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земния живот.

إِنَّ فِى ذَٰلِكَ لَعِبْرَةًۭ لِّمَن يَخْشَىٰٓ ﴿٢٦﴾

В това има поучение за всеки богобоязлив.

ءَأَنتُمْ أَشَدُّ خَلْقًا أَمِ ٱلسَّمَآءُ ۚ بَنَىٰهَا ﴿٢٧﴾

Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го съгради.

رَفَعَ سَمْكَهَا فَسَوَّىٰهَا ﴿٢٨﴾

Въздигна неговия свод и го изравни,

وَأَغْطَشَ لَيْلَهَا وَأَخْرَجَ ضُحَىٰهَا ﴿٢٩﴾

и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

وَٱلْأَرْضَ بَعْدَ ذَٰلِكَ دَحَىٰهَآ ﴿٣٠﴾

и земята след това разпростря.

أَخْرَجَ مِنْهَا مَآءَهَا وَمَرْعَىٰهَا ﴿٣١﴾

Извади от нея водите и пасбищата й,

وَٱلْجِبَالَ أَرْسَىٰهَا ﴿٣٢﴾

и планините поби

مَتَـٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَـٰمِكُمْ ﴿٣٣﴾

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلطَّآمَّةُ ٱلْكُبْرَىٰ ﴿٣٤﴾

И когато настъпи Голямото прииждане,

يَوْمَ يَتَذَكَّرُ ٱلْإِنسَـٰنُ مَا سَعَىٰ ﴿٣٥﴾

тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,

وَبُرِّزَتِ ٱلْجَحِيمُ لِمَن يَرَىٰ ﴿٣٦﴾

и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда...

فَأَمَّا مَن طَغَىٰ ﴿٣٧﴾

За който е престъпвал

وَءَاثَرَ ٱلْحَيَوٰةَ ٱلدُّنْيَا ﴿٣٨﴾

и е предпочел земния живот,

فَإِنَّ ٱلْجَحِيمَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿٣٩﴾

обиталището е Адът.

وَأَمَّا مَنْ خَافَ مَقَامَ رَبِّهِۦ وَنَهَى ٱلنَّفْسَ عَنِ ٱلْهَوَىٰ ﴿٤٠﴾

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [с грях] и е въздържал душата от страстта,

فَإِنَّ ٱلْجَنَّةَ هِىَ ٱلْمَأْوَىٰ ﴿٤١﴾

обиталището е Раят.

يَسْـَٔلُونَكَ عَنِ ٱلسَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَىٰهَا ﴿٤٢﴾

Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”

فِيمَ أَنتَ مِن ذِكْرَىٰهَآ ﴿٤٣﴾

Какво [знание имаш] ти да го споменеш?

إِلَىٰ رَبِّكَ مُنتَهَىٰهَآ ﴿٤٤﴾

При твоя Господ е пределът му.

إِنَّمَآ أَنتَ مُنذِرُ مَن يَخْشَىٰهَا ﴿٤٥﴾

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува от него.

كَأَنَّهُمْ يَوْمَ يَرَوْنَهَا لَمْ يَلْبَثُوٓا۟ إِلَّا عَشِيَّةً أَوْ ضُحَىٰهَا ﴿٤٦﴾

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали само една привечер или утрин.

عَبَسَ وَتَوَلَّىٰٓ ﴿١﴾

Той се намръщи и обърна гръб,

أَن جَآءَهُ ٱلْأَعْمَىٰ ﴿٢﴾

че при него е дошъл слепецът.

وَمَا يُدْرِيكَ لَعَلَّهُۥ يَزَّكَّىٰٓ ﴿٣﴾

Но ти откъде знаеш, може да се пречисти.

أَوْ يَذَّكَّرُ فَتَنفَعَهُ ٱلذِّكْرَىٰٓ ﴿٤﴾

Или да се поучи, та да му е от полза поуката.

أَمَّا مَنِ ٱسْتَغْنَىٰ ﴿٥﴾

А онзи, който е безразличен,

فَأَنتَ لَهُۥ تَصَدَّىٰ ﴿٦﴾

с него си се заел.

وَمَا عَلَيْكَ أَلَّا يَزَّكَّىٰ ﴿٧﴾

И не е твоя грижа, че не се пречиства.

وَأَمَّا مَن جَآءَكَ يَسْعَىٰ ﴿٨﴾

А от онзи, който е дошъл при теб с упоритост

وَهُوَ يَخْشَىٰ ﴿٩﴾

и е богобоязлив,

فَأَنتَ عَنْهُ تَلَهَّىٰ ﴿١٠﴾

от него ти се отклоняваш.

كَلَّآ إِنَّهَا تَذْكِرَةٌۭ ﴿١١﴾

Ала не! Това е поучение

فَمَن شَآءَ ذَكَرَهُۥ ﴿١٢﴾

и който пожелае, той се поучава -

فِى صُحُفٍۢ مُّكَرَّمَةٍۢ ﴿١٣﴾

в Писания почитани,

مَّرْفُوعَةٍۢ مُّطَهَّرَةٍۭ ﴿١٤﴾

въздигнати, пречистени,

بِأَيْدِى سَفَرَةٍۢ ﴿١٥﴾

[преписани] от ръце на [ангели-] писари

كِرَامٍۭ بَرَرَةٍۢ ﴿١٦﴾

достойни, благочестиви.

قُتِلَ ٱلْإِنسَـٰنُ مَآ أَكْفَرَهُۥ ﴿١٧﴾

Проклет да е човекът! Колко е неблагодарен!

مِنْ أَىِّ شَىْءٍ خَلَقَهُۥ ﴿١٨﴾

От какво нещо го е сътворил Той?

مِن نُّطْفَةٍ خَلَقَهُۥ فَقَدَّرَهُۥ ﴿١٩﴾

От частица сперма Той го сътвори и осъразмери.

ثُمَّ ٱلسَّبِيلَ يَسَّرَهُۥ ﴿٢٠﴾

После пътя му облекчи.

ثُمَّ أَمَاتَهُۥ فَأَقْبَرَهُۥ ﴿٢١﴾

После го умъртви и повели да бъде погребан.

ثُمَّ إِذَا شَآءَ أَنشَرَهُۥ ﴿٢٢﴾

После, когато Той пожелае, ще го възкреси.

كَلَّا لَمَّا يَقْضِ مَآ أَمَرَهُۥ ﴿٢٣﴾

Ала не! Не изпълни той Неговата повеля.

فَلْيَنظُرِ ٱلْإِنسَـٰنُ إِلَىٰ طَعَامِهِۦٓ ﴿٢٤﴾

Да погледне човекът своето препитание!

أَنَّا صَبَبْنَا ٱلْمَآءَ صَبًّۭا ﴿٢٥﴾

Ние проливаме обилно водата.

ثُمَّ شَقَقْنَا ٱلْأَرْضَ شَقًّۭا ﴿٢٦﴾

После разпукваме земята

فَأَنۢبَتْنَا فِيهَا حَبًّۭا ﴿٢٧﴾

и правим от нея да поникнат зърна

وَعِنَبًۭا وَقَضْبًۭا ﴿٢٨﴾

и грозде, и зеленина,

وَزَيْتُونًۭا وَنَخْلًۭا ﴿٢٩﴾

и маслини, и палми,

وَحَدَآئِقَ غُلْبًۭا ﴿٣٠﴾

и гъсти градини,

وَفَـٰكِهَةًۭ وَأَبًّۭا ﴿٣١﴾

и плод, и трева -

مَّتَـٰعًۭا لَّكُمْ وَلِأَنْعَـٰمِكُمْ ﴿٣٢﴾

за ползване от вас и от вашия добитък.

فَإِذَا جَآءَتِ ٱلصَّآخَّةُ ﴿٣٣﴾

И когато Грохотът настъпи,

يَوْمَ يَفِرُّ ٱلْمَرْءُ مِنْ أَخِيهِ ﴿٣٤﴾

в Деня, когато мъжът избяга от брат си

وَأُمِّهِۦ وَأَبِيهِ ﴿٣٥﴾

и от майка си, и от баща си,

وَصَـٰحِبَتِهِۦ وَبَنِيهِ ﴿٣٦﴾

и от жена си, и от децата си -

لِكُلِّ ٱمْرِئٍۢ مِّنْهُمْ يَوْمَئِذٍۢ شَأْنٌۭ يُغْنِيهِ ﴿٣٧﴾

всеки от тях в този Ден ще е зает с дело, което ще го поглъща.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ مُّسْفِرَةٌۭ ﴿٣٨﴾

Едни лица в този Ден ще бъдат сияещи,

ضَاحِكَةٌۭ مُّسْتَبْشِرَةٌۭ ﴿٣٩﴾

засмени, възрадвани,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍ عَلَيْهَا غَبَرَةٌۭ ﴿٤٠﴾

а по други в този Ден ще има прах,

تَرْهَقُهَا قَتَرَةٌ ﴿٤١﴾

ще ги покрива чернилка.

أُو۟لَـٰٓئِكَ هُمُ ٱلْكَفَرَةُ ٱلْفَجَرَةُ ﴿٤٢﴾

Тези са неверниците, нечестивците.

إِذَا ٱلشَّمْسُ كُوِّرَتْ ﴿١﴾

Когато слънцето бъде обвито [в мрак]

وَإِذَا ٱلنُّجُومُ ٱنكَدَرَتْ ﴿٢﴾

и когато звездите изпопадат,

وَإِذَا ٱلْجِبَالُ سُيِّرَتْ ﴿٣﴾

и когато планините бъдат раздвижени,

وَإِذَا ٱلْعِشَارُ عُطِّلَتْ ﴿٤﴾

и когато бременните камили бъдат изоставени,

وَإِذَا ٱلْوُحُوشُ حُشِرَتْ ﴿٥﴾

и когато зверовете бъдат насъбрани,

وَإِذَا ٱلْبِحَارُ سُجِّرَتْ ﴿٦﴾

и когато моретата закипят,

وَإِذَا ٱلنُّفُوسُ زُوِّجَتْ ﴿٧﴾

и когато душите се съединят,

وَإِذَا ٱلْمَوْءُۥدَةُ سُئِلَتْ ﴿٨﴾

и когато живопогребаното момиче бъде попитано

بِأَىِّ ذَنۢبٍۢ قُتِلَتْ ﴿٩﴾

за какъв грях е било убито,

وَإِذَا ٱلصُّحُفُ نُشِرَتْ ﴿١٠﴾

и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати,

وَإِذَا ٱلسَّمَآءُ كُشِطَتْ ﴿١١﴾

и когато небето бъде премахнато,

وَإِذَا ٱلْجَحِيمُ سُعِّرَتْ ﴿١٢﴾

и когато Адът бъде нажежен,

وَإِذَا ٱلْجَنَّةُ أُزْلِفَتْ ﴿١٣﴾

и когато Раят бъде приближен,

عَلِمَتْ نَفْسٌۭ مَّآ أَحْضَرَتْ ﴿١٤﴾

тогава всеки ще узнае какво е извършил.

فَلَآ أُقْسِمُ بِٱلْخُنَّسِ ﴿١٥﴾

О, кълна се в залязващите планети,

ٱلْجَوَارِ ٱلْكُنَّسِ ﴿١٦﴾

движещи се, скриващи се,

وَٱلَّيْلِ إِذَا عَسْعَسَ ﴿١٧﴾

и в нощта, когато се здрачава,

وَٱلصُّبْحِ إِذَا تَنَفَّسَ ﴿١٨﴾

и в утринта, когато се развиделява -

إِنَّهُۥ لَقَوْلُ رَسُولٍۢ كَرِيمٍۢ ﴿١٩﴾

той [Коранът] е слово на достоен пратеник,

ذِى قُوَّةٍ عِندَ ذِى ٱلْعَرْشِ مَكِينٍۢ ﴿٢٠﴾

имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона.

مُّطَاعٍۢ ثَمَّ أَمِينٍۢ ﴿٢١﴾

Покоряват му се [ангелите] там, доверен е.

وَمَا صَاحِبُكُم بِمَجْنُونٍۢ ﴿٢٢﴾

И не е луд вашият другар [Мухаммад].

وَلَقَدْ رَءَاهُ بِٱلْأُفُقِ ٱلْمُبِينِ ﴿٢٣﴾

Той го видя на ясния хоризонт.

وَمَا هُوَ عَلَى ٱلْغَيْبِ بِضَنِينٍۢ ﴿٢٤﴾

И [вести] от неведомото не укрива.

وَمَا هُوَ بِقَوْلِ شَيْطَـٰنٍۢ رَّجِيمٍۢ ﴿٢٥﴾

И не е [Коранът] слово на прокуден сатана.

فَأَيْنَ تَذْهَبُونَ ﴿٢٦﴾

Къде отивате тогава?

إِنْ هُوَ إِلَّا ذِكْرٌۭ لِّلْعَـٰلَمِينَ ﴿٢٧﴾

Това е само поучение за световете -

لِمَن شَآءَ مِنكُمْ أَن يَسْتَقِيمَ ﴿٢٨﴾

за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

وَمَا تَشَآءُونَ إِلَّآ أَن يَشَآءَ ٱللَّهُ رَبُّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٢٩﴾

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах, Господът на световете.

إِذَا ٱلسَّمَآءُ ٱنفَطَرَتْ ﴿١﴾

Когато небето се разкъса

وَإِذَا ٱلْكَوَاكِبُ ٱنتَثَرَتْ ﴿٢﴾

и когато планетите се разпръснат,

وَإِذَا ٱلْبِحَارُ فُجِّرَتْ ﴿٣﴾

и когато моретата бъдат отприщени,

وَإِذَا ٱلْقُبُورُ بُعْثِرَتْ ﴿٤﴾

и когато гробовете бъдат преобърнати,

عَلِمَتْ نَفْسٌۭ مَّا قَدَّمَتْ وَأَخَّرَتْ ﴿٥﴾

ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво е оставила.

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلْإِنسَـٰنُ مَا غَرَّكَ بِرَبِّكَ ٱلْكَرِيمِ ﴿٦﴾

О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ,

ٱلَّذِى خَلَقَكَ فَسَوَّىٰكَ فَعَدَلَكَ ﴿٧﴾

Който те сътвори и съчлени, и осъразмери?

فِىٓ أَىِّ صُورَةٍۢ مَّا شَآءَ رَكَّبَكَ ﴿٨﴾

В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи.

كَلَّا بَلْ تُكَذِّبُونَ بِٱلدِّينِ ﴿٩﴾

Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието.

وَإِنَّ عَلَيْكُمْ لَحَـٰفِظِينَ ﴿١٠﴾

Но има над вас [ангели-] надзиратели

كِرَامًۭا كَـٰتِبِينَ ﴿١١﴾

благородни, записващи.

يَعْلَمُونَ مَا تَفْعَلُونَ ﴿١٢﴾

Знаят какво вършите.

إِنَّ ٱلْأَبْرَارَ لَفِى نَعِيمٍۢ ﴿١٣﴾

Праведниците ще са в блаженство,

وَإِنَّ ٱلْفُجَّارَ لَفِى جَحِيمٍۢ ﴿١٤﴾

а разпътниците ще са в Огън.

يَصْلَوْنَهَا يَوْمَ ٱلدِّينِ ﴿١٥﴾

Ще горят там в Съдния ден

وَمَا هُمْ عَنْهَا بِغَآئِبِينَ ﴿١٦﴾

и не ще избягат от него.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا يَوْمُ ٱلدِّينِ ﴿١٧﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден?

ثُمَّ مَآ أَدْرَىٰكَ مَا يَوْمُ ٱلدِّينِ ﴿١٨﴾

И пак - откъде да знаеш ти какво е Съдният ден?

يَوْمَ لَا تَمْلِكُ نَفْسٌۭ لِّنَفْسٍۢ شَيْـًۭٔا ۖ وَٱلْأَمْرُ يَوْمَئِذٍۢ لِّلَّهِ ﴿١٩﴾

Денят, в който никой не ще е от полза на друг - повелята в този Ден принадлежи на Аллах.

وَيْلٌۭ لِّلْمُطَفِّفِينَ ﴿١﴾

Горко на ощетяващите,

ٱلَّذِينَ إِذَا ٱكْتَالُوا۟ عَلَى ٱلنَّاسِ يَسْتَوْفُونَ ﴿٢﴾

които щом взимат от хората, изпълват мярката,

وَإِذَا كَالُوهُمْ أَو وَّزَنُوهُمْ يُخْسِرُونَ ﴿٣﴾

а щом им отмерват или им претеглят, причиняват загуба!

أَلَا يَظُنُّ أُو۟لَـٰٓئِكَ أَنَّهُم مَّبْعُوثُونَ ﴿٤﴾

Не допускат ли тези, че ще бъдат възкресени

لِيَوْمٍ عَظِيمٍۢ ﴿٥﴾

за великия Ден -

يَوْمَ يَقُومُ ٱلنَّاسُ لِرَبِّ ٱلْعَـٰلَمِينَ ﴿٦﴾

Деня, в който хората ще застанат пред Господа на световете?

كَلَّآ إِنَّ كِتَـٰبَ ٱلْفُجَّارِ لَفِى سِجِّينٍۢ ﴿٧﴾

Не! Книгата [за делата] на разпътниците е в Сиджжин.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا سِجِّينٌۭ ﴿٨﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Сиджжин?

كِتَـٰبٌۭ مَّرْقُومٌۭ ﴿٩﴾

Книга ясно записана.

وَيْلٌۭ يَوْمَئِذٍۢ لِّلْمُكَذِّبِينَ ﴿١٠﴾

Горко в този Ден за отричащите,

ٱلَّذِينَ يُكَذِّبُونَ بِيَوْمِ ٱلدِّينِ ﴿١١﴾

които взимат за лъжа Съдния ден!

وَمَا يُكَذِّبُ بِهِۦٓ إِلَّا كُلُّ مُعْتَدٍ أَثِيمٍ ﴿١٢﴾

Взима го за лъжа само всеки престъпник, грешник.

إِذَا تُتْلَىٰ عَلَيْهِ ءَايَـٰتُنَا قَالَ أَسَـٰطِيرُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿١٣﴾

Когато му четат Нашите знамения, казва: “Легенди на предците!”

كَلَّا ۖ بَلْ ۜ رَانَ عَلَىٰ قُلُوبِهِم مَّا كَانُوا۟ يَكْسِبُونَ ﴿١٤﴾

Ала не! Сърцата им с ръжда покрива онова, което са придобили.

كَلَّآ إِنَّهُمْ عَن رَّبِّهِمْ يَوْمَئِذٍۢ لَّمَحْجُوبُونَ ﴿١٥﴾

Ала не! Тогава не ще бъдат допуснати до своя Господ.

ثُمَّ إِنَّهُمْ لَصَالُوا۟ ٱلْجَحِيمِ ﴿١٦﴾

После ще горят в Ада.

ثُمَّ يُقَالُ هَـٰذَا ٱلَّذِى كُنتُم بِهِۦ تُكَذِّبُونَ ﴿١٧﴾

После ще се каже: “Това е, което отричахте!”

كَلَّآ إِنَّ كِتَـٰبَ ٱلْأَبْرَارِ لَفِى عِلِّيِّينَ ﴿١٨﴾

Ала не! Книгата [за делата] на праведниците е в Иллийун.

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا عِلِّيُّونَ ﴿١٩﴾

Но откъде да знаеш ти какво е Иллийун?

كِتَـٰبٌۭ مَّرْقُومٌۭ ﴿٢٠﴾

Книга ясно записана.

يَشْهَدُهُ ٱلْمُقَرَّبُونَ ﴿٢١﴾

Свидетелстват за нея приближените.

إِنَّ ٱلْأَبْرَارَ لَفِى نَعِيمٍ ﴿٢٢﴾

Праведниците са в блаженство,

عَلَى ٱلْأَرَآئِكِ يَنظُرُونَ ﴿٢٣﴾

от престоли гледат [към техния Господ].

تَعْرِفُ فِى وُجُوهِهِمْ نَضْرَةَ ٱلنَّعِيمِ ﴿٢٤﴾

Ще узнаеш по лицата им сиянието на блаженството.

يُسْقَوْنَ مِن رَّحِيقٍۢ مَّخْتُومٍ ﴿٢٥﴾

Ще им се поднесе запечатано, пребистро питие.

خِتَـٰمُهُۥ مِسْكٌۭ ۚ وَفِى ذَٰلِكَ فَلْيَتَنَافَسِ ٱلْمُتَنَـٰفِسُونَ ﴿٢٦﴾

Дори утайката му е като [ухание на] мускус. Нека за това се надпреварват надпреварващите се!

وَمِزَاجُهُۥ مِن تَسْنِيمٍ ﴿٢٧﴾

Сместа му е от Тасним -

عَيْنًۭا يَشْرَبُ بِهَا ٱلْمُقَرَّبُونَ ﴿٢٨﴾

извор, от който пият приближените.

إِنَّ ٱلَّذِينَ أَجْرَمُوا۟ كَانُوا۟ مِنَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ يَضْحَكُونَ ﴿٢٩﴾

Онези, които престъпиха, се смееха на онези, които повярваха.

وَإِذَا مَرُّوا۟ بِهِمْ يَتَغَامَزُونَ ﴿٣٠﴾

И когато минаваха край тях, си смигваха.

وَإِذَا ٱنقَلَبُوٓا۟ إِلَىٰٓ أَهْلِهِمُ ٱنقَلَبُوا۟ فَكِهِينَ ﴿٣١﴾

И когато се завръщаха при своите хора, те се завръщаха развеселени.

وَإِذَا رَأَوْهُمْ قَالُوٓا۟ إِنَّ هَـٰٓؤُلَآءِ لَضَآلُّونَ ﴿٣٢﴾

И когато ги виждаха, казваха: “Тези са заблудени.”

وَمَآ أُرْسِلُوا۟ عَلَيْهِمْ حَـٰفِظِينَ ﴿٣٣﴾

А те не бяха пратени за техни надзиратели.

فَٱلْيَوْمَ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ مِنَ ٱلْكُفَّارِ يَضْحَكُونَ ﴿٣٤﴾

Но в този Ден вярващите се смеят на неверниците.

عَلَى ٱلْأَرَآئِكِ يَنظُرُونَ ﴿٣٥﴾

От престоли гледат.

هَلْ ثُوِّبَ ٱلْكُفَّارُ مَا كَانُوا۟ يَفْعَلُونَ ﴿٣٦﴾

Не се ли въздаде на неверниците за онова, което са вършили?

إِذَا ٱلسَّمَآءُ ٱنشَقَّتْ ﴿١﴾

Когато небето се разцепи

وَأَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْ ﴿٢﴾

и се вслуша в своя Господ, и се подчини,

وَإِذَا ٱلْأَرْضُ مُدَّتْ ﴿٣﴾

и когато земята бъде разстлана,

وَأَلْقَتْ مَا فِيهَا وَتَخَلَّتْ ﴿٤﴾

и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни,

وَأَذِنَتْ لِرَبِّهَا وَحُقَّتْ ﴿٥﴾

и се вслуша в своя Господ, и се подчини...

يَـٰٓأَيُّهَا ٱلْإِنسَـٰنُ إِنَّكَ كَادِحٌ إِلَىٰ رَبِّكَ كَدْحًۭا فَمُلَـٰقِيهِ ﴿٦﴾

О, човече, ти се напрягаш с усилие към своя Господ и ще Го срещнеш.

فَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَـٰبَهُۥ بِيَمِينِهِۦ ﴿٧﴾

А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде в десницата,

فَسَوْفَ يُحَاسَبُ حِسَابًۭا يَسِيرًۭا ﴿٨﴾

ще се потърси лека сметка

وَيَنقَلِبُ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ مَسْرُورًۭا ﴿٩﴾

и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив.

وَأَمَّا مَنْ أُوتِىَ كِتَـٰبَهُۥ وَرَآءَ ظَهْرِهِۦ ﴿١٠﴾

А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба,

فَسَوْفَ يَدْعُوا۟ ثُبُورًۭا ﴿١١﴾

той ще зове за [своето] унищожение

وَيَصْلَىٰ سَعِيرًا ﴿١٢﴾

и ще гори в пламъци.

إِنَّهُۥ كَانَ فِىٓ أَهْلِهِۦ مَسْرُورًا ﴿١٣﴾

Той бе сред своите хора щастлив [на земята],

إِنَّهُۥ ظَنَّ أَن لَّن يَحُورَ ﴿١٤﴾

той предполагаше, че не ще се завърне [при Нас].

بَلَىٰٓ إِنَّ رَبَّهُۥ كَانَ بِهِۦ بَصِيرًۭا ﴿١٥﴾

Да, неговият Господ бе над него зрящ.

فَلَآ أُقْسِمُ بِٱلشَّفَقِ ﴿١٦﴾

Но не! Кълна се в заревото

وَٱلَّيْلِ وَمَا وَسَقَ ﴿١٧﴾

и в нощта, и в онова, което тя събира,

وَٱلْقَمَرِ إِذَا ٱتَّسَقَ ﴿١٨﴾

и в луната, когато се изпълни -

لَتَرْكَبُنَّ طَبَقًا عَن طَبَقٍۢ ﴿١٩﴾

ще преминавате от състояние в състояние.

فَمَا لَهُمْ لَا يُؤْمِنُونَ ﴿٢٠﴾

Какво им е, та не вярват

وَإِذَا قُرِئَ عَلَيْهِمُ ٱلْقُرْءَانُ لَا يَسْجُدُونَ ۩ ﴿٢١﴾

и когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в суджуд?

بَلِ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ يُكَذِّبُونَ ﴿٢٢﴾

Да, онези, които не вярват, отричат.

وَٱللَّهُ أَعْلَمُ بِمَا يُوعُونَ ﴿٢٣﴾

Но Аллах най-добре знае какво потулват.

فَبَشِّرْهُم بِعَذَابٍ أَلِيمٍ ﴿٢٤﴾

И възвести ги за болезнено мъчение,

إِلَّا ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَعَمِلُوا۟ ٱلصَّـٰلِحَـٰتِ لَهُمْ أَجْرٌ غَيْرُ مَمْنُونٍۭ ﴿٢٥﴾

освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда.

وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلْبُرُوجِ ﴿١﴾

Кълна се в небето със съзвездията

وَٱلْيَوْمِ ٱلْمَوْعُودِ ﴿٢﴾

и в обещания Ден,

وَشَاهِدٍۢ وَمَشْهُودٍۢ ﴿٣﴾

и в свидетел, и в освидетелстван!

قُتِلَ أَصْحَـٰبُ ٱلْأُخْدُودِ ﴿٤﴾

Проклети да бъдат хората, изкопали ямата

ٱلنَّارِ ذَاتِ ٱلْوَقُودِ ﴿٥﴾

за огъня, пълнен с гориво!

إِذْ هُمْ عَلَيْهَا قُعُودٌۭ ﴿٦﴾

Когато седяха около нея

وَهُمْ عَلَىٰ مَا يَفْعَلُونَ بِٱلْمُؤْمِنِينَ شُهُودٌۭ ﴿٧﴾

и на [всичко] онова, което вършеха с вярващите, бяха свидетели.

وَمَا نَقَمُوا۟ مِنْهُمْ إِلَّآ أَن يُؤْمِنُوا۟ بِٱللَّهِ ٱلْعَزِيزِ ٱلْحَمِيدِ ﴿٨﴾

И ги възненавидиха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния,

ٱلَّذِى لَهُۥ مُلْكُ ٱلسَّمَـٰوَٰتِ وَٱلْأَرْضِ ۚ وَٱللَّهُ عَلَىٰ كُلِّ شَىْءٍۢ شَهِيدٌ ﴿٩﴾

Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е свидетел.

إِنَّ ٱلَّذِينَ فَتَنُوا۟ ٱلْمُؤْمِنِينَ وَٱلْمُؤْمِنَـٰتِ ثُمَّ لَمْ يَتُوبُوا۟ فَلَهُمْ عَذَابُ جَهَنَّمَ وَلَهُمْ عَذَابُ ٱلْحَرِيقِ ﴿١٠﴾

За онези, които изгаряха вярващите мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Ада и за тях е мъчението на кладата.

إِنَّ ٱلَّذِينَ ءَامَنُوا۟ وَعَمِلُوا۟ ٱلصَّـٰلِحَـٰتِ لَهُمْ جَنَّـٰتٌۭ تَجْرِى مِن تَحْتِهَا ٱلْأَنْهَـٰرُ ۚ ذَٰلِكَ ٱلْفَوْزُ ٱلْكَبِيرُ ﴿١١﴾

За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е голямото спасение.

إِنَّ بَطْشَ رَبِّكَ لَشَدِيدٌ ﴿١٢﴾

Сграбчването на твоя Господ е могъщо.

إِنَّهُۥ هُوَ يُبْدِئُ وَيُعِيدُ ﴿١٣﴾

Той начева и Той пресъздава.

وَهُوَ ٱلْغَفُورُ ٱلْوَدُودُ ﴿١٤﴾

Той е Опрощаващия, Любящия,

ذُو ٱلْعَرْشِ ٱلْمَجِيدُ ﴿١٥﴾

Владетеля на Трона, Предостойния,

فَعَّالٌۭ لِّمَا يُرِيدُ ﴿١٦﴾

Извършващия всичко онова, което пожелае.

هَلْ أَتَىٰكَ حَدِيثُ ٱلْجُنُودِ ﴿١٧﴾

Стигна ли до теб разказът за войските,

فِرْعَوْنَ وَثَمُودَ ﴿١٨﴾

за Фараона и за самудяните?

بَلِ ٱلَّذِينَ كَفَرُوا۟ فِى تَكْذِيبٍۢ ﴿١٩﴾

Да, онези, които не вярват, отричат.

وَٱللَّهُ مِن وَرَآئِهِم مُّحِيطٌۢ ﴿٢٠﴾

Но Аллах ги обгражда в гръб.

بَلْ هُوَ قُرْءَانٌۭ مَّجِيدٌۭ ﴿٢١﴾

Да, това е славен Коран

فِى لَوْحٍۢ مَّحْفُوظٍۭ ﴿٢٢﴾

в съхраняван скрижал.

وَٱلسَّمَآءِ وَٱلطَّارِقِ ﴿١﴾

Кълна се в небето и във Вечерницата!

وَمَآ أَدْرَىٰكَ مَا ٱلطَّارِقُ ﴿٢﴾

А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата?

ٱلنَّجْمُ ٱلثَّاقِبُ ﴿٣﴾

Звездата с пронизваща светлина.

إِن كُلُّ نَفْسٍۢ لَّمَّا عَلَيْهَا حَافِظٌۭ ﴿٤﴾

Над всяка душа има надзорник.

فَلْيَنظُرِ ٱلْإِنسَـٰنُ مِمَّ خُلِقَ ﴿٥﴾

И да погледне човекът от какво бе сътворен!

خُلِقَ مِن مَّآءٍۢ دَافِقٍۢ ﴿٦﴾

Бе сътворен от изтласкваща се вода,

يَخْرُجُ مِنۢ بَيْنِ ٱلصُّلْبِ وَٱلتَّرَآئِبِ ﴿٧﴾

която излиза измежду гръбнака и ребрата.

إِنَّهُۥ عَلَىٰ رَجْعِهِۦ لَقَادِرٌۭ ﴿٨﴾

Способен е Той да го върне -

يَوْمَ تُبْلَى ٱلسَّرَآئِرُ ﴿٩﴾

в Деня, когато ще бъдат изявени тайните

فَمَا لَهُۥ مِن قُوَّةٍۢ وَلَا نَاصِرٍۢ ﴿١٠﴾

и не ще има той нито сила, нито избавител.

وَٱلسَّمَآءِ ذَاتِ ٱلرَّجْعِ ﴿١١﴾

Кълна се в небето, от което вали,

وَٱلْأَرْضِ ذَاتِ ٱلصَّدْعِ ﴿١٢﴾

и в земята, която се разпуква,

إِنَّهُۥ لَقَوْلٌۭ فَصْلٌۭ ﴿١٣﴾

че това е слово-разграничение.

وَمَا هُوَ بِٱلْهَزْلِ ﴿١٤﴾

А не е шега.

إِنَّهُمْ يَكِيدُونَ كَيْدًۭا ﴿١٥﴾

Те замислят с умисъл.

وَأَكِيدُ كَيْدًۭا ﴿١٦﴾

И Аз замислям с умисъл.

فَمَهِّلِ ٱلْكَـٰفِرِينَ أَمْهِلْهُمْ رُوَيْدًۢا ﴿١٧﴾

И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!