Руку 389 е от Сура As-Saffat (аяти 114 до 138). Съдържа 25 аята и принадлежи към Джуз 23.
Актуализирано на 05 август 2026 в 16h34
Прочетете цялата страница : Четете Руку 389 от Корана →
وَلَقَدْ مَنَنَّا عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَـٰرُونَ ﴿114﴾
И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството].
وَنَجَّيْنَـٰهُمَا وَقَوْمَهُمَا مِنَ ٱلْكَرْبِ ٱلْعَظِيمِ ﴿115﴾
И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие.
وَنَصَرْنَـٰهُمْ فَكَانُوا۟ هُمُ ٱلْغَـٰلِبِينَ ﴿116﴾
И им помогнахме, и те бяха победителите.
وَءَاتَيْنَـٰهُمَا ٱلْكِتَـٰبَ ٱلْمُسْتَبِينَ ﴿117﴾
И дадохме на двамата разясняващото Писание.
وَهَدَيْنَـٰهُمَا ٱلصِّرَٰطَ ٱلْمُسْتَقِيمَ ﴿118﴾
И ги насочихме по правия път.
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِمَا فِى ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿119﴾
И оставихме за тях спомен сред сетните.
سَلَـٰمٌ عَلَىٰ مُوسَىٰ وَهَـٰرُونَ ﴿120﴾
Мир за Муса и Харун!
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ﴿121﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُمَا مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ﴿122﴾
Двамата бяха от Нашите вярващи раби.
وَإِنَّ إِلْيَاسَ لَمِنَ ٱلْمُرْسَلِينَ ﴿123﴾
И Илйас бе от пратениците.
إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِۦٓ أَلَا تَتَّقُونَ ﴿124﴾
Рече той на своя народ: “Не се ли боите?
أَتَدْعُونَ بَعْلًۭا وَتَذَرُونَ أَحْسَنَ ٱلْخَـٰلِقِينَ ﴿125﴾
Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец -
ٱللَّهَ رَبَّكُمْ وَرَبَّ ءَابَآئِكُمُ ٱلْأَوَّلِينَ ﴿126﴾
Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?”
فَكَذَّبُوهُ فَإِنَّهُمْ لَمُحْضَرُونَ ﴿127﴾
Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [в Ада],
إِلَّا عِبَادَ ٱللَّهِ ٱلْمُخْلَصِينَ ﴿128﴾
но не и преданите раби на Аллах.
وَتَرَكْنَا عَلَيْهِ فِى ٱلْـَٔاخِرِينَ ﴿129﴾
И оставихме за него спомен сред сетните.
سَلَـٰمٌ عَلَىٰٓ إِلْ يَاسِينَ ﴿130﴾
Мир за рода на Иляс!
إِنَّا كَذَٰلِكَ نَجْزِى ٱلْمُحْسِنِينَ ﴿131﴾
Така награждаваме Ние благодетелните.
إِنَّهُۥ مِنْ عِبَادِنَا ٱلْمُؤْمِنِينَ ﴿132﴾
Той бе от Нашите вярващи раби.
وَإِنَّ لُوطًۭا لَّمِنَ ٱلْمُرْسَلِينَ ﴿133﴾
И Лут бе от пратениците.
إِذْ نَجَّيْنَـٰهُ وَأَهْلَهُۥٓ أَجْمَعِينَ ﴿134﴾
Спасихме него и семейството му - всички
إِلَّا عَجُوزًۭا فِى ٱلْغَـٰبِرِينَ ﴿135﴾
освен [жена му -] една старица, която бе сред оставащите.
ثُمَّ دَمَّرْنَا ٱلْـَٔاخَرِينَ ﴿136﴾
После изтребихме другите.
وَإِنَّكُمْ لَتَمُرُّونَ عَلَيْهِم مُّصْبِحِينَ ﴿137﴾
А вие минавате покрай тях сутрин
وَبِٱلَّيْلِ ۗ أَفَلَا تَعْقِلُونَ ﴿138﴾
и вечер. Не ще ли проумеете?